Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Той се изсмя.

— За бога! Ще се хвана на някоя тридесетдоларова службица за няколко седмици. За какъв ме смяташ? За някакъв префинен тип ли?

— Не, не мисля така. — Тя се поколеба, след което рече: — Значи не ме обичаш повече, Хари?

— Защо говориш така?! Разбира се, че те обичам, и когато се сдобия с парите, ще те взема с мен в Европа. Обещавам.

— Това сериозно ли го казваш?

— Е, не бих могъл да го докажа, но може би ще бъда в състояние да те убедя — отвърна той, приближавайки се към нея. Изправи я на крака. Устата му се наведе към нейната и той притисна Глори толкова силно до себе си, че тя почти спря да диша. Но не я беше грижа. Ръцете й се плъзнаха нагоре по врата и косата му. Когато най-сетне се отдели от нея, Хари каза: — Луд съм по тебе, малката. Зная, че точно сега ти развалям настроението, но на финала всичко ще бъде както трябва. Необходимо ми е да усетя малко парички между пръстите си, а това е най-бързият начин да го направя.

Тя още по-силно се вкопчи в раменете му.

— Наистина ли си решен да извършиш този удар, Хари? — попита го. — Не съществува ли нещо, което бих могла да кажа или да предприема, за да те спра?

Той я погледна и разбра, че е спечелил, та трябваше да положи усилие, за да не издаде триумфа си.

— Никой нищо не може да направи, за да ме спре. Въодушевен съм! Това е единственият ми шанс и аз ще го използвам. Ще ти кажа нещо, Глори. Не е някакво внезапно хрумване. Когато преди три месеца чух за тези диаманти, намислих да ги задигна. От три месеца живея денонощно с тази идея, и с всеки изминал ден се убеждавам все повече, че трябва да го направя.

Тя се откъсна от него, отиде до креслото и седна.

— Добре, Хари, щом си решил, тогава ще действаме заедно. — Тя не погледна към него. — Има много неща, които съм научила за този род бизнес и които ти не знаеш. Ненапразно живях с Бен четиринайсет месеца. Ще ме оставиш ли да помисля до утре сутринта? Няма да е загубено време. Необходимо е сериозно обмисляне. — Тя се поколеба, сетне продължи. — Искам да знаеш защо възнамерявам да ти помогна. Съзнавам, че съм пълна глупачка, като се оставям да бъда въвлечена в това, но те обичам. Ти означаваш за мене много повече от всичко друго на този свят. Мисля, че сигурно ще имаш шанса да излезеш сух от тази история, ако ме слушаш и правиш каквото ти казвам. Ако въобще имаме някакъв късмет, вярвам, че ще съумея да те спася от затвора. Ще те представя на Бен. Няма да е лесно. От две години не съм го виждала и чувала, но ще опитам. И така ще ми дадеш ли време до утре сутринта, за да разнищи мозъкът ми тази работа?

— Разбира се — каза Хари с неочаквано чувство за неловкост.

Отчаянието, което видя в очите й, помрачи леко неговия внимателно подготвян триумф.

— Защо не отидеш на кино или някъде другаде? — продължи тя. — Ще ми се да остана сама за малко.

— Добре. — Хари прекоси стаята, за да си вземе палтото. — Отивам. Ще се видим около полунощ.

Той се запъти към вратата, но си спомни, че няма никакви пари. Не му се щеше да иска от нея, така че повдигна рамене, отвори вратата и тръгна по коридора.

— Ей, Хари… Той се обърна.

Тя стоеше на прага.

— Забрави да вземеш пари. — Глори държеше протегната банкнота от пет долара. — Ще трябва да си купиш нещо за ядене. Извинявай, че те изхвърлям по този начин.

Хари бавно се върна и взе банкнотата. За пръв път се срамуваше от себе си и усещането не му се понрави.

— Благодаря — каза той. — Ще ти ги върна.

Мина по коридора и заслиза по стълбите, без да се обърне назад.

Следващият ден беше неделя. Бяха свикнали да остават в леглото до пладне, след това да обядват късно и да ходят на разходка, ако времето биваше хубаво. Но тази сутрин двамата бяха станали и седяха пред камината малко след девет часа.

— Хайде да не губим време — каза Глори веднага след като наля кафето. — Помислих над тази история и вече знам, мога да ти помогна. Няма да ставам досадна и отново да те моля да не го правиш. Ако наистина си решен да действаш, то от мене се иска да направя всичко възможно, за да бъде постигнат успех.

— Ще карам докрай — каза Хари и сви вежди. — Съжалявам, ако те разстройвам, Глори, но…

— Добре — прекъсна го тя. — Хайде да поумуваме за всичко това. Кражбата на диамантите няма никакъв смисъл, ако не си сигурен, че ще се измъкнеш с тях, нали? Искам да кажа, че най-важната част от твоя план е първо да се подсигуриш да не те хване полицията.

Хари нетърпеливо се размърда.

— Не си блъскай с това главата, скъпа. Ще имам грижата. Най-важната част от сценария е влизането във връзка с Дилейни.