Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

— Знам! Знам! — повиши тон Хари. — Това е нещото, което трябва да доизпипам.

— Ами тези двама души, които ще ти помагат? Кои ще са те?

— Все още не знам. Ще трябва да ги открия. Тази сутрин ще отида до центъра и ще се поогледам.

— Но Хари! Не можеш да намериш хора за кражба на диаманти, както намираш нещо в магазин. Ако направиш предложение на когото не трябва, той ще те издаде на полицията. Ох, скъпи, не можеш ли да разбереш, че няма да стане? Трябва да разбереш! Ти не си крадец. Не осъзнаваш ли, че не си в състояние да се справиш с голяма афера като тази, без някаква „организация“ зад гърба ти? Не можеш да го направиш!

Хари я погледна, по лицето му с разля лека усмивка.

— Добре, не се вълнувай толкова, Глори — рече той. — Вярно е. Една „организация“ би свършила чудесна работа, но в същото време аз ще трябва да деля печалбата, нали? А и как ли бих намерил „организацията“?

Тя доби неприятното чувство, че той се подиграва с нея, и го изгледа пронизващо.

— Но ти ще трябва да платиш на другите двама мъже, а остава и човекът в колата — отвърна тя.

— Да, точно така. Ами добре… Ще трябва още да помисля, нали? Ще се наложи да проявя повече комбинативност. — Хари хвърли поглед към кухненския часовник. — Хей! Не е ли време да отиваш на работа? Нали не искаш да загубиш нашия единствен източник на средства!?

— Да, трябва да вървя — изправи се Глори. — Слушай, хайде отново да поговорим за това довечера. Обещай ми, че дотогава няма да предприемеш нищо. Не говори с никого. Обещай ми! Нека да разработим всичко довечера, когато си дойда.

— О’кей, бебчо. Ще изчакам, докато се върнеш. — Той се наведе напред и я целуна. — Но не мислиш ли, че идеята е добра — с изключение на мъчнотиите?

Тя докосна лицето му с върха на пръстите си.

— Има безброй добри идеи. Всичко зависи от това, дали са лесни за осъществяване, или не.

— Да, сигурно е така. Какво пък, ти ми даде още един повод за размисъл, мила. Излитай или ще закъснееш. — Той я завъртя, шляпна я и я побутна към вратата. — До довечера!

След като тя излезе, Хари допи кафето си, наля си още една чаша и я отнесе в спалнята. Седна на края на леглото и прокара пръсти през косата си, докато съзерцаваше своите обути в пантофи крака. Когато се замисли върху онова, което беше казала Глори, върху лицето му се появи една наполовина лукава, наполовина подигравателна усмивка. Идеята беше подействала по начина, по който беше очаквал. Тя беше преглътнала първоначалния шок. Тази вечер ще бъде готова да обсъдят подробностите и да открият още недостатъци в замисъла. Със сигурност вече е създал у нея впечатлението, че проектът е полуготов, но не е догледал основните непредвидени пречки; щеше да я склони да направи онова, което поискаше от нея.

Когато свърши с кафето, той стана и отиде до скрина. Издърпа второто чекмедже и извади снопче писма и снимки.

Преди няколко дни му беше потрябвала чиста кърпа и като не знаеше къде Глори слага кърпите, беше направил систематично претърсване на всички чекмеджета в нейната спалня. Беше се натъкнал на връзката писма, скрита под куп от спретнато сгънато бельо. Понеже нямаше какво да прави и се отегчаваше, Хари беше занесъл писмата във всекидневната и ги бе прочел.

Не бе имал угризения във връзка с прочитането на писмата на Глори. Не виждаше нищо лошо в това и не би се засегнал, ако тя намереше някои негови писма и ги прочетеше.

Беше разбрал, че това са стари любовни писма с дати отпреди три години, писани от човек, който се беше подписвал с „БЕН“. Бяха пламенни писма, които постепенно охладняваха в календарна прогресия. Последното от тях беше разкрило на Хари, че скъсването е било близко, и той беше поклатил глава, изпитвайки съжаление към нея. То продължи, докато не хвърли поглед на фотографиите, които неочаквано го заинтригуваха. Снимките на Бен Дилейни се появяваха толкова често в пресата, че Хари моментално го позна.

Взе една снимка от купчинката, занесе я до прозореца и се вгледа в нея. Дилейни беше излязъл добре — дребен елегантен мъж със студени неподвижни очи, късо подстригани мустаци и безлична физиономия. Диагонално, в долния край на фотографията беше надраскал: „На Глори — моето прекрасно момиче! Бен“.

Както я зяпаше, Хари перна снимката с нокътя на пръста си. Кой би могъл да си представи, че Глори някога е била приятелка на един от най-могъщите и опасни гангстери в Калифорния?! Невероятно, но пък и какъв късмет!

Хари се усмихна и тикна портрета в портфейла си. Върна купчинката обратно в скривалището й. После тихичко подсвирвайки си, той отиде в банята, за да вземе един душ.