Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

— За бога, Глори! — каза Хари. — Схващам смисъла на всичко това, но пътуването до Ню Йорк ще струва пари. Не може да се осъществи.

— Точно сега парите нямат никакво значение — отвърна Глори. — Само ме слушай. Трябва да бъдеш сигурен, че си направил впечатление на персонала на хотела, така че ако полицията направи проверка, персоналът да те помни. После трябва да си намериш някаква служба, заради която да пътуваш. Няма да е трудно, ако потърсиш назначение някъде, където единствените пари са от комисионата. Трябва да се хванеш задължително. Дотогава аз вече ще съм в Ню Йорк. Там ще се присъединиш към мене, като внимаваш никой да не забележи, че пристигаш. Тогава ще преобразя външността ти и ще станеш Хари Грийн. Преди да напуснеш Ню Йорк, ще напишеш три или четири писма до някои от твоите приятели. Ще вземем адреси на хотели от Канзас Сити, Питсбърг, Детройт и Минеаполис и ти ще надпишеш всяко писмо с по един от избраните адреси. Ще съобщиш на приятелите си, че пътуваш и се развличаш. Аз ще занеса тези писма до съответния град и ще ги пусна по пощата. Ще ни се наложи да доказваме, че си пътувал, и единствените доказателства, които ще можем да предложим, ще бъдат клеймата върху писмата.

— Ама чакай малко… — започна Хари.

— Остави ме да довърша — каза тя. — Така алибито ти ще бъде осигурено. Тогава ще се върнеш тук и ще се срещнеш с Бен. Вземи си стая в някой евтин хотел и излез на показ. Колкото повече хора те видят и те запомнят, толкова по-добре. Когато имаш случай, хвали се, че си бивш летец и че си търсиш работа във въздуха. Дръж се грубо — това е най-добрият начин да бъдеш запомнен. Влез в някое фотоателие и се снимай. Набий се в очите на фатографа. Откажи да платиш снимките. Направи сцена, така че той да те запомни и когато прочете описанието ти във вестниците, да даде на полицията копие от твоята снимка. Разбираш ли накъде бия? Ако полицията и обществеността търсят Хари Грийн, то те няма да търсят тебе.

Хари я зяпаше глупаво.

— Бре, не е за вярване! Ти ме смайваш, Глори! Та това е страхотно! Никога не бих се сетил! Сега няма начин да не се измъкна.

— Не говори така, моля те. Толкова е лесно да направиш грешка. Така поне ще имаш някакъв шанс.

— Разбира се, че ще успея. Сигурен съм. Идеята е страхотна. Но има нещо, с което не съм съгласен. Искам да се видя с Дилейни преди да отида в Ню Йорк. Ако той се откаже от играта, ще трябва да помисля за друг вариант и няма да има нужда да ходя до Ню Йорк.

— Трябва да се срещнеш с него като Хари Грийн — каза Глори с приглушен и напрегнат глас. — Въобще не бива да му позволяваш да разбере кой си. Аз познавам Бен. Може да ти изиграе двойна игра. Ако полицията помисли, че той се занимава с диамантите, и окаже натиск върху него, той ще те издаде. Не ти го познаваш, а аз! Вземеш ли си веднъж парите, Хари Грийн трябва да изчезне, така че нито Бен, нито полицията да могат някога да те издирят. Това е важно. Трябва да постъпиш така, както ти казвам.

Хари вдигна рамене.

— Какво пък!? Разумно е. Значи ще се запозная с Дилейни, когато се върна от Ню Йорк, но как ще стигна до там? Пеша ли? — ухили й се той. — Нека си говорим без заобикалки, бебчо. Твоето и моето пътуване до Ню Йорк, твоите пътувания до другите градове и моите хотелски сметки, докато започна работа, ще струват поне една хилядарка. Не бихме се справили с по-малко от един бон. Но той пък откъде ще се вземе?

Тя стана и отиде в спалнята. След няколко минути се върна с малка кожена кутийка за бижута, която постави върху масата. Отвори кутийката и извади малка диамантена брошка и златна гривна, украсена със сапфири. Хвърли ги в скута на Хари.

— Би трябвало да изкараме няколко хиляди от това — рече тя. — Пазех ги за черни дни.

Хари внимателно разгледа двете бижута, след което изпитателно се взря в Глори.

— Хубави са. Не искаш ли да ги запазиш? Май ще е жалко да бъдат продадени?!

— Не, не ги искам — произнесе сковано тя. — Какъв е смисълът да се пазят такива вещи? И кога ли въобще ще имам възможност да ги нося?

Той стана от стола си и се приближи до нея.

— Мъчно ти е да се разделиш с тях, нали? — попита и я прегърна. — Е, мангизите ни трябват сега, но ще ти купя нещо още по-хубаво, когато му дойде времето. Обещавам ти! Недей да мислиш, че не оценявам онова, което правиш за мене. То ме изпълва с любов и благодарност. Глори се облегна на него, мъчейки се да не заплаче.

— Помисли си само как ще се чувстваме в Лондон, Париж и Рим — продължи той, милвайки нейната копринено мека тъмна коса. — Представи си — ние двамата с всичките тези пари! После, когато се уморим да пътешестваме, ще се върнем тук. Аз ще стана съдружник в някоя фирма за аеротаксита и ще заживеем щастливо.