Джеймс Чейс - Удряй и бягай

— Знам как се чувстваш, Чес — каза тя, като се опитваше да говори спокойно. — Може би и аз бих се чувствала така, ако бях на твое място. Не те виня, че си огорчен. Съжалявам. Голяма част от вината е моя. Бях толкова самотна. Ти освежи живота ми.

— Да, ти също успя да объркаш моя. Сега, след като чух обяснението ти, доколкото си струваше, нека обсъдим някои неща по-сериозно. Значи ти шофираш от две години?

— О, не. Не е така. Имам книжка от две години, но не съм карала много. Роджър не ми дава да ползвам колите му. Карах една-две седмици и той каза, че карам много бързо и повече няма да ми даде.

Аз й се усмихнах. Беше достатъчно съобразителна, за да забележи капана и да го избегне.

— И ти наистина започна отново, когато ме помоли да те науча?

— Да.

Подхвърлих шофьорската книжка на коленете й.

— Надявам се, че можеш да го докажеш. Надявам се, че шофьорът на мъжа ти е готов да лъжесвидетелства, в случай че го попитат дали наистина си използвала колите на Ейткън. Подозирам, че го правиш, Люсил. Едно нещо е начинаещ да убие ченге, а съвсем друго — опитен шофьор. Когато съдията види книжката ти, доста трудно ще го убедиш в противното.

Тя се стегна.

— Не говори така! Само се опитваш да ме изплашиш!

Аз я приковах с поглед.

— Ще ми се да можех да те изплаша, Люсил. Ти си съвсем сигурна, че ще се измъкнеш, нали?

За пръв път очите й издадоха, че губи увереност в себе си. Изглеждаше раздразнена.

— Не знам какво искаш да кажеш.

— Така ли? Направи ми една услуга, моля те. Изнеси се от тук с тревогите, интересите и затрудненията си. Махни се от очите ми и от желанията ми заедно със сексуалния си чар, детските номерца и привлекателното си тяло. Признавам, че си паднах по теб, когато се демонстрираше по нощничка. Паднах си по теб, когато те намерих в колата. И отново, когато легна на пясъка и сякаш ми се предложи гратис, без нищо, но след тези случки поумнях. Вече не ме вълнуваш. Мисля, че си измамница. Знам, че си лъжкиня. Не по-малко сигурен съм, че се нуждаеш от пари поради някаква причина, която ти най-добре знаеш и съм сигурен, че няма да ги получиш от мен. Така че се махай. Намери си някой друг мухльо. Сто на сто има хиляди мъже, които ще си паднат по теб както аз. Опитай отново, но си избери някой по-загубен. Последвай съвета ми и се откажи от мен като невъзвратима загуба. Ако действаш бързо, ще намериш някой друг и ти желая късмет. Сега изнеси оттук малкото си симпатично телце и ме остави на мира.

Тя седеше неподвижно, с ръце пъхнати между коленете, със силно пребледняло лице и блеснали, непроницаеми очи.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — отвърна тя. — Как си позволяваш да ми говориш така? Нас ни изнудват! И двамата сме еднакво вътре! Обясних ти защо имам книжка. Но това не променя нищо. Този мъж иска трийсет хиляди долара или ще каже на Роджър за нас. Ще отиде в полицията и ще им каже за произшествието. Как може да ми говориш така?

Лицето й се сгърчи в гримаса на див гняв. Замахна към лицето ми с изкривени пръсти, но този път бях готов. Хванах я за китката, изблъсках я от стола и извих ръката зад гърба й.

Тя леко изпищя от болка, като я дръпнах нагоре, за да се изправи. Завъртях я, пуснах китката и хванах двете ръце, без да откъсвам поглед от бесните й блестящи очи.

— Е, какъв е отговорът? — попитах аз и леко я раздрусах. — Откога вие двамата работите заедно?

Опита се да се измъкне, но аз стегнах хватката.

— Правиш грешка — задъха се тя. — Не работя с този човек! Как можа да си помислиш такова нещо?!

Пуснах я.

— Не можеш да заблудиш никого. Вижда се от една миля. Ти ме накара да се забием на онзи самотен плаж. Там нямаше никой. Вчера отидох и разгледах мястото. Там нямаше други следи, освен моите и твоите, а това означава, че Рос не е бил там. Той знае какво стана, защото ти си му казала. Вие двамата искате да пипнете двайсетте хиляди, които ще вложа в бизнеса на мъжа ти. Той ти каза за това, нали? Ето защо беше толкова любопитна и задаваше въпроси, когато се срещнахме за пръв път. Ти си казала на Рос и двамата сте се наговорили да измъкнете парите от мен с изнудване. Когато ти се обадих по телефона и ти казах, че съм намерил изход, не остана доволна. Разбрах го по тона ти. Щом съм затворил, ти си се обадила на Рос и си му казала. Той бързо е дошъл тук, за да види какво ще правя и е взел фотоапарат със светкавица със себе си. Хайде сега се измъкни с лъжи оттук, ако можеш.

Тя се хвърли на стола, скри ръце в шепи и започна да плаче. Прекосих стаята и си приготвих уиски с много лед. Докато седна на стола, тя беше спряла да плаче и бършеше очите си с ръкав, както прави всеки сополанко, след като му се скарат и изпадне в самосъжаление.