Джеймс Чейс - Удряй и бягай

Беше шофьорска книжка.

Разгледах я.

Беше издадена на нейно име преди две години.

Обърнах се и я погледнах. Тя не мърдаше. Клечеше в ъгъла, скрила лице в шепите си. Започна да плаче.

Сложих шофьорската книжка в джоба си, обърнах гръб на плачещото момиче и тръгнах към банята. Пуснах водата в умивалника и измих драскотините по врата си. Бяха доста дълбоки и болезнени. Спрях кръвта. Погледнах се в огледалото и разбрах, че няма да мога да скрия, че съм се бил. Отидох в спалнята. Свалих пижамата и облякох един анцуг. Върнах се в хола, седнах и се загледах в пясъка, морето и палмите в далечината. Мислех и пушех, когато чух движение зад гърба си и се обърнах. Люсил стоеше на вратата. Спогледахме се.

— Чес — гласът й потрепери. — Мога да обясня… наистина мога…

— Добре, влизай и обяснявай. Сигурно си заслужава да се чуе. Ти доказа, че си доста изпечена в лъжите, но ето сега вече можеш да спечелиш Оскар, ако се потрудиш.

Тя се приближи и седна на един стол до мен.

— Моля те, Чес… Знам колко си ядосан, но никога не съм те лъгала. Наистина не съм.

На лицето й се появи израз на светица, от който ръцете ме засърбяха да я хвърля на коляното си и да я наложа с най-близкия инструмент, който ми попадне.

— Ако ми беше поискал книжката, щях да ти я дам. Нямаше нужда да се държиш така.

— Слушай, не злоупотребявай с търпението ми.

Тя докосна устни с езика си и невинният израз беше изместен от тревожна умора.

— Съжалявам, Чес. Не исках да те дразня — каза тя меко. — Ако не ми вярваш, като ти казвам, че не съм те лъгала, ти…

— Остави — казах аз нетърпеливо — давай с обяснението. Тази история с уроците по шофиране беше номер, нали?

Тя започна да разхожда показалеца и средния пръст на лявата ръка по бедрото си. Това трябваше да изрази смущението на малкото момиченце, но аз не се хванах.

— Виждаш ли, Чес, влюбих се в теб в момента, в който те видях — каза тя с нисък глас и погледна нагоре. Очите й бяха големи и бляскави.

И на това не се хванах.

— И кой беше този момент?

— Когато забелязах, че ме гледаш онази нощ, при първото ти посещение в къщата.

Върнах се към този момент. Стори ми се много, много далеч в миналото.

— Когато се възхищаваше на отражението си в огледалото. Тогава ли?

— Да.

Тя върна пръстите си назад от коляното към бедрото и после ги разгледа внимателно, за да види дали не са пострадали при разходката.

— Бях самотна, Чес. Не можеш да си представиш какво е да си омъжена за старец. Роджър е толкова скучен. Исках да те опозная. Бях сигурна, че си забавен. Така реших, че ще бъде добра идея да се престоря, че не мога да карам и да те помоля да ме научиш. Направих го само, за да имам претекст да се запозная с теб.

Изстрелях фаса си в градината.

— Е, това вече е нещо — възхитих се аз. — Значи ти просто се нуждаеше от претекст, за да се запознаеш с мен?

Тя ме погледна и после скромно отмести очи.

— Никога не бих ти казала това, Чес, но мисля, че трябва да получиш обяснение. Това е нещо, което едно момиче не обича да си признава.

— Не мога да разбера. Ти се влюби в мен в момента, в който ме видя. Така ли?

Тя прехапа устни.

— Да.

— Но аз си спомням, когато бяхме на плажа заедно и те попитах дали ме обичаш, ти изглеждаше не само изненадана, но дори и ядосана от въпроса.

Тя се размърда неспокойно.

— Аз… аз си помислих, че може да стане опасно, ако си призная, че те обичам. Аз… не исках… — гласът й секна.

— Добре, няма да те смущавам повече, Люсил. Но трябва да си изясня едно. Ти се престори, че не можеш да караш само защото искаше да се забавляваш с мен. Това вярно ли е?

Тя пак се размърда неспокойно.

— Ами, не точно. Исках да те опозная. Мислех, че би било интересно да те познавам.

— Е, сега ме познаваш. Намираш ли ме интересен?

Тя леко се изчерви.

— Разбира се. Хубаво е да разбереш, че някой мъж те обича. Любовта е важно нещо в живота на едно момиче. Роджър не ме обича.

— Кога откри това, преди или след сватбата?

Тя погледна нагоре и за момент очите й проблеснаха. После си спомни ролята си и на лицето й се изписа смущение и обида.

— След като се омъжих за него. Той просто вече не се интересува от мен.

— Чудно защо?

Тя се размърда в стола си и се намръщи.

— Стар е. Интересите ни са различни — каза тя, без да ме гледа.

— Това мога да разбера. И ти естествено се огледа наоколо, за някой, който проявява интерес към теб, и се спря на мен.

Тя се изчерви от гняв.