Джеймс Чейс - Удряй и бягай

Изведнъж сърцето ми подскочи. В леглото ми, с разпиляна върху лицето кестенява коса, с голи ръце върху чаршафа, мъртва или спяща, лежеше Люсил. Облегнах се на стената. Тя не помръдваше. Не можех да разбера дали диша. Шокът, че я намирам в леглото си, беше доста силен, а на всичкото отгоре в мен започна да се оформя предчувствието, че е мъртва.

Тази нощ бяха умрели трима души и тя можеше да бъде четвърта. Успях да се измъкна, след като намерих трите тела, но знаех, че ако и тя е мъртва, нямаше да мога да се отърва и да я забравя. Тя беше в моето легло и в моята къща.

С усилие се отблъснах от стената и отидох до леглото. Докоснах я нежно, с тръпнеща ръка. Тя помръдна с лека въздишка и пъхна лице във възглавницата, сякаш за да скрие очите си от светлината. Отстъпих назад и облекчен си поех дълбоко въздух. Тогава видях дрехите й разпилени на пода: чифт лимоненожълти панталони, бяла блуза, а на стола — бикини и сутиен.

Изобщо не се запитах какво търси в леглото ми и какви могат да бъдат последствията, ако я намерят тук. Щом беше жива, хич не ме интересуваше какво може да стане после.

Това, от което имах нужда, беше сън.

Отидох в съседната стая. Съблякох се и се мушнах под завивките. Щом долепих глава до възглавницата, започнах да се унасям. Труповете, Люсил в моето легло, повреденият кадилак, страхът от полицията и заплахите на Оскар Рос, всичко се разтвори в тежък безпаметен сън. Докато спях, проблемите и страховете ми стояха до мен в очакване да ме поздравят, когато се събудя.

Когато отворих очи, стрелките на часовника до леглото показваха единайсет и пет. Горещите слънчеви лъчи минаваха през процепите на дървените капаци на прозорците и оставяха ярки петна по килима. Известно време лежах неподвижно и гледах тавана не съвсем убеден, дали това, което преживях, не беше ужасен сън или събитията, които изведнъж ме погълнаха, наистина се бяха случили. Колкото повече се събуждах, толкова по-ясно ми ставаше, че това не е кошмар. Махнах чаршафа и станах от леглото. Взех резервната хавлия от шкафа и я облякох. След това отидох в банята. Обръснах се и се почувствах по-уверен в себе си. Като излязох от банята, чух шум в спалнята. Вратата се отвори рязко и Люсил застана пред мен.

— Здравей — казах аз. — Не можа ли да използваш другото легло или ми беше хвърлила око?

Тя силно се изчерви.

— Съжалявам. Чаках те много дълго, но не дойде. Толкова се изморих, че легнах на леглото ти и съм заспала.

— И както си спеше, успя да разхвърляш дрехите си из цялата стая и да се завиеш — казах аз и се усмихнах. — Е, надявам се, че не си спала по-зле от мен. Прибрах се малко късно и си помислих, че ще бъде нелюбезно да те будя. Има ли някаква определена причина за присъствието ти или просто реши, че една смяна на кревата ще разчупи монотонността на живота ти в „Гейбълз“?

Тя ме погледна с невиждащи очи.

— Ти каза, че си намерил решение, но не каза какво е. Дойдох тук и те чаках с надеждата, че ще се върнеш.

— Ясно, а как влезе?

Тя не издържа на погледа ми.

— Ами… намерих един отворен прозорец.

— Колко съм невнимателен. — Прокарах пръсти през косата си и трепнах, като докоснах подутината на тила. — Слушай, не съм много на себе си тази сутрин. Бъди добро момиче, качи се на колелото и си отивай. Искам малко тишина и спокойствие.

— Чес, моля те… Трябва да говоря с теб. Човекът, който се обади… идва при мен. Той иска да ни изнудва.

— Да, знам за него. Добре, хайде. Ще поговорим, но не преди да изпия едно кафе. Ще ми направиш ли удоволствието да отидеш в банята и да се направиш на красива? В момента изглеждаш така, сякаш си спала в храстите. Ще направя кафето и ще поприказваме.

Оставих я да ме гледа, отидох в кухнята и включих чайника. Чух я как отиде в банята и пусна душа.

Когато сложих кафето, портокаловия сок и препечените филийки на масата, тя излезе от банята. Кожата й се беше освежила, а косата й изглеждаше като коприна. Беше навила ръкавите на халата ми и с тази изключителна способност, която притежават повечето жени, беше успяла да се направи хубава и съблазнителна дори в мъжки халат, който й беше с няколко размера по-голям.

— Седни и си изпий кафето. Хайде да не започваме разговорите още. Има много време.

— Но, Чес…

— Казах, че няма да говорим още. Искам малко спокойствие, докато си изпия кафето. Просто се отпусни и се опитай да замълчиш, моля те.

Тя седна срещу мен и изведнъж се намуси. Сипа си кафе.

Прецених критично създалата се ситуация. Ако нямам проблеми, ако Ейткън изведнъж се помине и аз се оженя за нея, това ще да бъде обстановката през следващите двайсет години: тя — седнала срещу мен, хубава и малко намусена всяка сутрин, докато пие кафето си. Картинката ми се видя далеч не толкова вълнуваща, колкото си я бях представял.