Джеймс Чейс - Удряй и бягай

Някъде на улицата запали кола и потегли бързо. Аз все още не помръдвах. Лицето ми се потеше. Ослушвах се в тишината, която обгърна целия блок. От другата страна на вратата дочух ужасна въздишка. От нея кръвта ми се смрази.

Както стоях там, загледан в заключената врата, телефонът иззвъня. Неочакваният рязък звук ме стресна. Погледнах бързо към него и се опитах да се справя с вратата, но тя беше здраво заключена отвън.

Беше масивна врата. Не можех да разчитам, че ще я разбия, без да вдигна много шум и освен това щеше да ми отнеме време. Изтичах до прозореца, дръпнах пердето и погледнах към улицата, три етажа надолу. Нямаше начин да се измъкна оттук. Отидох в спалнята и погледнах през прозореца — същото. Излязох оттам и се върнах в хола. Непрекъснатият звън на телефона ми опъваше нервите. Видях още една врата. Отворих я и попаднах в банята. Прозорецът високо горе беше прекалено малък, за да може нещо по-голямо от котка да се провре през него. Упоритият звън на телефона вече стана непоносим. Върнах се в хола, вдигнах слушалката и я оставих внимателно на бюрото. Тръгнах към кухнята, но дочух слаб мъжки глас:

— Доли! Ти ли си, Доли?! Ед се обажда. Проклетият влак тръгва след пет минути…

Изтичах обратно в кухнята и отворих един шкаф. Започнах да търся достатъчно здрав инструмент, за да отворя вратата, но не можах да намеря. Върнах се при заключената врата. Наведох се и погледнах в ключалката. Ключът беше там. Все още чувах далечния, призрачен глас от слушалката. Огледах се. На един от столовете имаше вестник, скъсах една страница и я пъхнах под вратата. Между нея и пода имаше доста голяма пролука. Втурнах се в кухнята с разтуптяно сърце и започнах панически да ровя из чекмеджетата в шкафа. Имах късмета да открия в четвъртото чифт тънки клещи. Сграбчих ги и се върнах в хола. С малко усилие успях да избутам ключа навън и го чух да пада върху вестника. Много внимателно започнах да придърпвам вестника с ключа към мен. Взех го. В този момент чух как телефонът щракна и започна да дава свободно. Отидох при бюрото и върнах слушалката на мястото й. После отключих вратата с трепереща ръка и излязох в сумрачния коридор.

Долорес лежеше по лице до асансьора. Сивото й палто се беше набрало нагоре. Дългите й, стройни крака бяха гротескно разкривени в смъртта. Само мъртъв човек може да лежи така. От гледката ме полазиха студени тръпки. Половин минута стоях на вратата и я наблюдавах. После отидох в хола, загасих светлината и затворих вратата. Тръгнах полека и с притаен дъх се приближих до нея. Надвесих се. Не можах да видя лицето й, но по косата имаше кръв. Бях сигурен, че е мъртва, но трябваше да проверя. Хванах я за рамото и я обърнах по гръб. Някой беше нанесъл смазващ удар по дясното слепоочие и беше надробил черепа й. Ударът е бил ужасен и я е убил моментално.

Затворих очи и се опитах да потисна отвращението си. Трябваха ми няколко секунди, за да се преборя с ужасното гадене и да си наложа да я погледна отново. Бръкнах в джоба на палтото, но, разбира се, петстотинте долара бяха изчезнали, а така също и куфарът. Изправих се. Извадих носна кърпа и си избърсах лицето и ръцете. После се отдалечих от нея и в пристъп на паника си помислих, че ако някой ме открие тук, ще заключи, че аз съм я убил. Тръгнах надолу по стълбите с една-единствена мисъл в главата — да се измъкна от сградата и да избягам колкото може по-далече, преди да я открият. Почти бях слязъл на първия етаж, когато изведнъж видях едно момиче да се качва нагоре към мен. Спрях за част от секундата. Ужасен си помислих да се обърна и да се втурна нагоре, но някак си успях да запазя самообладание и да продължа да слизам. Стълбите бяха лошо осветени, но видях момичето достатъчно ясно, за да го разпозная отново. Предполагам, че същото се отнасяше и за нея, ако някога ме видеше пак.

Погледна ме, когато мина покрай мен и продължи. Очите й бяха безразлични. Ако се качи до третия етаж, ще се натъкне на тялото на Долорес — помислих си аз — и писъците й ще доведат полицията, преди да успея да се измъкна от квартала. Когато стигнах до площадката на стълбите, изминах останалата част бегом. На входа спрях и се ослушах. Чух как някъде горе се блъсна врата, но писъци нямаше. Апартаментът й сигурно беше на втория етаж. Внимателно открехнах вратата и огледах опустялата улица в двете посоки. Затворих след себе си, слязох бързо надолу по стълбите и тръгнах към буика. Качих се в колата и започнах да търся ключовете. Чувствах се доста зле. Шокът от видяното ме порази и няколко секунди стоях неподвижен, със затворени очи и се борих с обзелата ме погнуса.