Джеймс Чейс - Удряй и бягай

Тя се наведе напред, с ръце на коленете и ме погледна многозначително.

— Но, Чес, сигурно можем да направим нещо? Трябваше да спра. Беше случайно наистина, но трябваше да спра! — заудря тя коленете си с юмруци. — Може да ме познае, ако ме види. Може да е взел номера на колата. Сигурно трябва да направим нещо.

Изпих уискито, оставих чашата и се изправих.

— Хайде, ще те закарам у вас.

Тя не помръдна. Очите й бяха широко отворени и питащи.

— Ти криеш нещо от мен. Какво е то?

— Лошо е, Люсил. По-лошо не може да бъде, но не трябва да се плашиш.

— Какво имаш предвид? — гласът й изведнъж стана писклив.

— Прегазила си го.

Тя стисна юмруци.

— О, не. Много ли е пострадал?

— Да.

— Заведи ме у дома, Чес. Трябва да кажа на Роджър.

— Не можеш да му кажеш. Той нищо не може да направи.

— Напротив, може. Той е приятел с шефа на полицията. Ще може да обясни.

— Какво да обясни?

— Че току-що съм се научила да карам, разбира се. Че е станало случайно.

— Страхувам се, че няма да направи никакво впечатление.

Тя се вкамени. Очите й се ококориха от ужас.

— Толкова много ли е пострадал? Да не би… да е мъртъв?

— Да. Рано или късно ще го научиш. Да, той е мъртъв.

Тя затвори очи и вдигна ръце към гърдите си.

— О, Чес…

— Не се паникьосвай — опитах се гласът ми да остане непроменен. — Нищо не можем да направим — поне за момента. Загазили сме, но ако запазим самообладание…

Тя ме погледна втренчено, устните й трепереха.

— Но ти не беше в колата. Няма нищо общо с теб. Аз съм виновна.

— И двамата сме вътре, Люсил. Ако не се бях държал така, ти нямаше да избягаш. Вината ни е обща.

— О, Чес…

Тя захлупи лице на облегалката и започна да хлипа. Наблюдавах я за момент. После станах, прегърнах я и я притеглих към себе си.

— Какво ще ни сторят? — тя изпъшка и хвана двете ми ръце.

— Не трябва да се тревожиш за това. Нищо не можем да направим, докато не видим какво ще кажат вестниците утре. След това ще решим.

— Представи си, че е имало свидетели!

— Не е имало. На плажа нямаше никой. — Притиснах я до себе си. — Изпревари ли някоя, кола, след като го удари?

Тя ме отблъсна, изправи се несигурно на крака и тръгна към прозореца.

— Едва ли. Не мога да си спомня.

— Важно е, Люсил. Опитай се да си спомниш.

Тя пак отиде до дивана и седна.

— Не, не мисля.

— Добре. Сега слушай, трябва да обсъдим това утре, след като видим вестниците. Ще дойдеш ли тук? Не мога да измисля друго място, където да поговорим необезпокоявани. Можеш ли да дойдеш към десет?

Тя ме гледаше, без да ме вижда. Погледът й беше празен.

— Ще ме пратят ли в затвора?

Това ме разтърси. Сега осъзнах, че ако я хванат, ще я осъдят. Не може да убиеш полицай и да ти се размине. Може да убиеш някого случайно и ако си намериш първокласен адвокат, да се измъкнеш от наказанието, но не и ако си убил полицай.

— Стига си говорила така! Доникъде няма да стигнеш. Кога ще бъдеш тук утре? Можеш ли да дойдеш към десет?

— Сигурен ли си, че не трябва да правим нищо? — тя започна да бие юмруците си един в друг. — Ако разберат…

— Няма да разберат. Чуй ме, Люсил! Не трябва да се паникьосване. Първо трябва да видим какво ще пишат вестниците. Не трябва да правим нищо, без да знаем фактите. А ще ги знаем утре сутринта. Ако се видим тогава, ще можем да решим какво да правим.

Тя притисна слепоочията си с пръсти.

— Не мислиш ли, че трябва да кажа на Роджър? Може да успее да направи нещо.

Ако мислех, че Ейткън може да помогне, нямаше да се поколебая да отида с нея и да му разкажа цялата мръсна история, но бях сигурен, че той не би могъл да направи нищо, за да я спаси. В случай че тя отидеше при него, щеше да стане ясно, че сме били заедно на плажа. Той щеше да попита защо е побягнала. Познавах Ейткън достатъчно добре, за да бъда сигурен, че ще успее да измъкне истината от нея и тогава с мен щеше да бъде свършено. Поех си дълбоко въздух.

— Не можеш да му кажеш, Люсил. Ако му кажеш, как ще му обясниш какво си правила в моята кола? Как ще му обясниш какво си правила на плажа? Как ще му обясниш, че аз и ти сме били на плажа заедно, събличали сме се и сме плували заедно? Ако мислех, че мъжът ти може да се намеси, щях да дойда с теб и да му разкажа, но той не може. Ако загубиш разсъдък и му разкажеш, ще му дадеш основание за развод, а аз ще си загубя работата.

Тя ме погледна втренчено и каза с пресекващ от уплаха глас:

— По-скоро бих се развела, отколкото да отида в затвор, а и Роджър няма да позволи да отида в затвора. Той е много влиятелен. Сигурна съм, че няма да позволи да вляза в затвора.