Реймънд Чандлър - Дръзко убийство

— Опашка ли?… Не разбирам за какво говориш — извика и преглътна. — Не съм нареждал да те следят.

Далмас го погледна изпитателно и кимна.

— Добре тогава. Ще проследя следващия тип и ще се опитам да го накарам да си признае за кого работи… Непременно ще разбера.

— На твое място не бих постъпил така — промълви Уолдън. — Играеш си с хора, които могат да си покажат зъбите, и зле ще си изпатиш… Наясно съм.

— Е, няма да позволя подобно нещо да ме разстрои — отвърна Далмас. — Ако става дума за хората, които искат парите ти, то те отдавна си точат зъбите.

Той държеше шапката пред себе си и я погледна. Лицето на Уолдън лъщеше от пот. Очите му светеха като на болен. Отвори уста да каже нещо. Позвъни се.

Уолдън се намръщи и изруга. Погледна към вратата, но не помръдна от мястото си.

— Прекалено много хора взеха да идват, без някой да ги е канил — измърмори. — Днес прислужникът ми е в почивка.

Отвън отново позвъниха и Уолдън понечи да стане.

— Ще видя кой е. И без това си тръгвам — каза Далмас, кимна за довиждане, прекоси стаята и отвори вратата.

В стаята връхлетяха двама мъже с пистолети. Единият пистолет моментално се заби в ребрата на Далмас и притежателят му настойчиво нареди:

— Назад, назад! И по-бързичко! Влизане с взлом. Нали си чел по вестниците.

Беше тъмнокос, хубавец и веселяк. По усмихнатото му, чисто като камея лице нямаше и следа от жестокост.

Другият зад него беше нисък и риж, гледаше намръщено. Тъмнокосият се обърна назад.

— Това е ченгето на Дик, Ноди. Заеми се с него. Претърси го за оръжие.

Рижият Ноди подпря с късоцевния си пистолет корема на Далмас, а приятелят му ритна вратата, за да я затвори, и с небрежна походка тръгна към Уолдън.

Ноди извади изпод мишницата на Далмас 38-калибровия колт, застана отзад и опипа джобовете му. После премести своя пистолет в лявата си ръка и взе колта от дясната.

— Готово, Рикио. Този е чист — измормори той. Далмас свали ръцете си, обърна се и се насочи към средата на стаята. Погледна замислено Уолдън. Той се бе навел напред. Устата му беше отворена, на лицето му се бе появило напрегнато, съсредоточено изражение. Далмас хвърли поглед към тъмнокосия гангстер и подхвърли учудено:

— Рикио ли?

Тъмнокосият го изгледа.

— Ела тук до масата, драги, и си затваряй устата. Сега аз ще приказвам.

От гърлото на Уолдън се изтръгна хриптящ звук. Рикио застана пред него. Гледаше го мило и си играеше с пистолета, увиснал на пръста му.

— Много се бавиш с парите, Уолдън. Ужасно дълго се бавиш. Та затова дойдохме, да те подсетим. Проследихме дотук ченгето ти. Хитро, нали?

— Тоя хлапак е бил от твоите хора, ако името му е Рикио, така ли, Уолдън? — попита тихо и настойчиво Далмас. Уолдън кимна мълчаливо и облиза устните си.

— Недей да остроумничиш, ченге. Предупреждавам те за втори път — изръмжа Рикио и гневно стрелна с поглед Далмас.

После пак се обърна към Уолдън и зачука по часовника на китката си.

— Сега е три часът и осем минути, Уолдън. Мисля, че за тип с твоите възможности няма да е късно да изтегли мангизи от банката. Даваме ти един час да приготвиш десет хилядарки. Ама само един! А ние ще вземем тоя многознайко, за да уговорим предаването.

Уолдън кимна отново, без да каже нещо. Сложи ръце на коленете си и преплете пръсти, като ги стисна силно. Кокалчетата им побеляха.

— Ще играем честно, иначе цялата олелия ще иде на вятъра. Ти също ще играеш честно. Ако ли не, тоя многознайко ще се озове на бунището. Само дето няма да се събуди. Ясно ли е?

— А ако той уреди плащането на сумата, навярно ще ми позволите да съобщя за вас в полицията — рече Далмас презрително.

Хладнокръвно, без да погледне към него, Рикио отвърна:

— За това също сме помислили… Днес искаме само десет хиляди, Уолдън. Другите десет в понеделник следващата седмица. Разбира се, ако не ми създадеш главоболия… В противен случай ще си платиш и за главоболията.

Уолдън безпомощно разпери ръце и побърза да каже:

— Мисля, че ще уредя въпроса.

— Чудесно. Тогава да тръгваме.

Рикио кимна и прибра пистолета си. Извади мека кафява ръкавица от джоба си и я нахлузи на дясната ръка. Приближи се до рижия, взе колта на Далмас и го огледа. Ръката с ръкавицата потъна в страничния му джоб и остана там, стиснала пистолета.

— Хайде да се омитаме — кимна подканващо. Тримата напуснаха стаята. Дерек Уолдън оста на мрачно загледан след тях.

В кабината на асансьора беше единствено момчето, което го управляваше. Слязоха на полуетажа над партера, минаха през тихо фоайе, покрай витража, зад който бяха светнали лампа за имитация на слънчева светлина. Рикио вървеше малко зад Далмас от лявата му страна, а рижият го охраняваше отдясно.