Реймънд Чандлър - Дръзко убийство

Далмас отиде до вратата, ослуша се, отвори и надникна в коридора. После бързо затвори.

— Звукова изолация, и то каква! — измърмори си. Върна се при бюрото и вдигна телефонната слушалка. Остави колта и набра номера. Изчака и каза:

— Капитан Каткарт… Трябва да говоря с него… Да, да, важно е… Много е важно.

Почака, като барабанеше с пръсти по бюрото и оглеждаше със суров поглед стаята. Сепна се, когато от другия край на жицата се обади сънен глас:

— Далмас е, шефе. Обаждам се от Каза Марипоза, от частния кабинет на Гаен Донър. Малък инцидент, но няма тежко ранени… Открих убиеца на Дерек Уолдън… Джон Сутро е… Да, съветникът… Побързайте, шефе, нали разбираш, не бих искал да влизам в схватка с персонала.

Затвори телефона, взе колта от бюрото, задържа го върху дланта си и погледна към Сутро.

— Хайде, ставай, Джони — рече той с уморен глас. — Стани и кажи на мен, нещастното глупаво ченге, как да скрия това, умнико.

Лампата над голямата дъбова маса в Централното полицейско управление светеше прекалено ярко. Далмас прекара пръст по плота, погледна го и се избърса в ръкава си. Подпря брадичка с жилестите си ръце и се загледа в стената над бюрото с повдигащ се капак, поставено до масата. Беше сам в стаята.

Високоговорителят на стената занарежда провлечено:

— Кола седемдесет и едно „бе“ да тръгне към седемдесет и втори район — номер три и „Берендо“… в дрогерията… чака мъж…

Вратата се отвори. В стаята влезе капитан Каткарт и внимателно затвори зад себе си. Беше едър, вече на възраст, с широко потно чело, щръкнали мустаци и възлести ръце. Седна между дъбовата маса и бюрото и докосна с пръсти незапалената лула в пепелника. Далмас свали ръцете си и вдигна глава.

— Сутро е мъртъв — обяви Каткарт. Далмас го погледна и нищо не каза.

— Жена му го застреля. Поиска да се отбием у тях за малко. Момчетата са го наблюдавали внимателно, но не и нея. Преди да успеят да реагират, тя го гръмнала.

Каткарт отвори уста и пак я затвори. Зъбите му бяха едри и жълти.

— Изобщо дума не обелила. Извадила отзад малък пистолет и стреляла три пъти… един, втори, трети. Завесата пада, актьорите се покланят, край на представлението. Ето това е. После най-спокойно, както би си представил, обърнала пистолета в ръка та си и го предала на момчетата… Защо, по дяволите, го е сторила?

— Направи ли самопризнание? — попита Далмас. Каткарт го изгледа, пъхна незапалената лула в устата си и шумно всмукна.

— Той ли?… Да… макар и не писмено… Защо според теб го е застреляла?

— Знаела е за блондинката — обади се Далмас. — Решила е, че това е последният й шанс да си отмъсти. Вероятно е била наясно и за наркотиците, и за изнудването.

Капитанът бавно кимна.

— Да, навярно това е причината. Преценила е, че й се удава последен шанс. Тогава защо веднъж завинаги да не му даде да разбере на мръсника! Ако адвокатът й е оправен, ще издейства оправдателна присъда за убийство — петнайсет месеца затвор. Принудителна почивка.

Далмас се намести в стола си и се намръщи. Каткарт продължи:

— Това е шанс за всички ни. Никаква мръсотия по твоя път, никаква мръсотия пред администрацията. Ако не беше го направила, щеше да е удар под пояса за всички. Трябва да й се отпусне пенсия.

— „Еклипс филмс“ да се погрижи за това — предложи Далмас. — Когато отидох у Сутро, разбрах, че съм вързан от пресата. Бих могъл сам да го застрелям, ако не беше такъв мерзавец и ако не беше съветник.

— Не, хиляди пъти не, моето момче. Остави това на властта — изръмжа Каткарт. — Ето каква е ситуацията. Няма как да обявим, че Уолдън се е самоубил. Изпиленият пистолет излиза против тази версия и трябва да изчакаме аутопсията и доклада на експертите за оръжието. А парафиновата проба на ръката положително ще покаже, че изобщо не е стрелял с пистолета. От друга страна, уликите свеждат случая до Сутро, а това, което ще се разкрие, не бива да е особено болезнено. Прав ли съм?

Далмас взе цигара и я намачка с пръсти. Запали бавно и тръсна клечката кибрит, за да я изгаси.

— Уолдън не беше цвете за мирисане — каза той. — Историята с наркотиците ще вдигне ужасен шум, но какво пък. Ние сме с чисти ръце, като оставим настрана няколкото неясни момента.

— Да вървят по дяволите неясните моменти — рече Каткарт и се ухили. — Както гледам, с всичко ще се оправим. Твоят приятел Дени ще изчезне на бърза ръка, а ако оная мръсница Долтън ми падне в лапите, ще я пратя в Мендосино да си почине хубавичко! Ловко ще подхванем Донър, като излезе от болницата. Трябва да им дадем да се разберат на тези хищници, независимо кой точно го е направил, заради таксиметровия шофьор и капана, който ти устроиха. Но те няма да проговорят. Имат години напред и трябва да мислят за бъдещето си. Пък и таксиметровият шофьор не е толкова тежко ранен. Остава бандата с автоматите. — Каткарт се прозя.