Реймънд Чандлър - Дръзко убийство

Далмас скочи, отстъпи странично и фрасна с все сила филипинеца по лицето с цевта на колта. Онзи рухна, седна на пода и подбели очи. Бавно падна напред, като се вкопчи с две ръце в дивана.

Лицето на Донър остана безизразно като маска. Държеше късоцевния пистолет, без ръката му да трепне ни най-малко. По тънката му горна устна се бяха появили капчици пот.

— Рикио не е убил Уолдън — повтори Далмас. — Уолдън е убит с пистолет с изпилен номер, поставен след това в ръката му. Рикио не би извършил подобна глупост да стреля с изпилен пистолет.

Лицето на Сутро бе пребледняло като на мъртвец. Рижият бе станал от табуретката и стоеше прав, с провесена до бедрото дясна ръка.

— Разкажи ми всичко по-подробно — настоя Донър със спокоен глас.

— Следата с изпиления пистолет води към проститутка — Хелън Долтън или Берванд. Бил е неин. Каза ми, че преди време го дала в заложна къща. Не й повярвах. Приятелка е на Сутро, а той бе толкова разтревожен от посещението ми при нея, че реши да ми покаже пистолета си. Защо, мислиш, съветникът беше толкова притеснен, Донър, и откъде според теб е знаел, че вероятно ще посетя проститутката?

— Продължавай! — каза Донър и погледна към Сутро.

Далмас пристъпи миролюбиво към него и свали ръката си, стиснала колта.

— Ще ти кажа как и защо. Откакто започнах да работя за Уолдън, зад мен се закачи опашка — някакво непохватно говедо, студийно ченге. Забелязваш го от миля, толкова е едър. Беше подкупен, Донър. Убиецът на Уолдън го бе подкупил. Направил си е сметката, че студийното ченге има шансове да се добере до мен. Позволих му да направи точно това, подхвърлих му стръвта, за да разбера какво е намислил. Негов шеф беше съветникът. Сутро собственоръчно е убил Уолдън. Работа точно като за него — аматьорска — дръзко убийство. Дързостта всъщност го издаде — инсценираното самоубийство с изпилен пистолет, който според сметките на убиеца няма да бъде издирен, защото самият убиец не е знаел, че на повечето пистолети номерът е изписан и отвътре.

Донър завъртя късия револвер, докато го насочи по средата между рижия и Сутро. Не каза нищо. Гледаше заинтригуван, със замислен поглед.

Далмас се наклони малко напред и усети напрежение в мускулите на стъпалата си.

Филипинецът, който лежеше на пода, простря ръка на дивана и ноктите му издраскаха кожената тапицерия.

— И това, Донър, ще го вземат мътните, съвсем не е всичко! Сутро беше приятел на Уолдън и е можел да се приближи достатъчно близко до него с пистолет в ръка и да стреля в главата му. Изстрел на пристроения етаж на „Килмарнок“ не би се чул долу, изстрел от трийсет и два калибров. И така, Сутро спокойно сложил пистолета в ръката на Уолдън и си заминал. Но съвсем забравил, че Уолдън е левак, а освен това не подозирал, че пистолетът може да бъде издирен. Когато това стана, а и тоя тип, когото бе подкупил, го разбра що за птица е, щом измъкнах каквото ми трябваше от момичето, именно той, Сутро, нае хора с автомати и ни притисна и тримата във вила в Палмс с намерението да ни затвори устите завинаги. Само че те, както и всички останали, не си свършиха много добре работата.

Донър кимна замислено, избра подходящо място в корема на Сутро и се прицели.

— Разкажи ни за всичко това, Джони — подкани го той полека. — Разкажи как си поумнял на стари годи ни…

Ненадейно рижият се размърда. Приведе се зад бюрото и в същия миг ръката му посегна към резервния пистолет. Изстрелът прокънтя иззад бюрото. Куршумът мина през дупката за краката и се заби със свистене в стената. Това произведе такъв трясък, сякаш, пробивайки ламперията, куршумът срещна метална плоскост.

Далмас светкавично вдигна колта и стреля два пъти към бюрото. Разхвърчаха се трески. Рижият извика и се изправи с пистолет в ръка. Донър се олюля. Пистолетът му се обади с два последователни изстрела. Рижият извика отново и от едната му буза шурна кръв. Смъкна се зад бюрото и повече не стана.

Донър взе да отстъпва назад, докато не се опря на стената. Сутро се изправи, сложи ръце на корема си и се опита да простене.

— Така, Джони. Сега е твой ред — рече Донър. После се закашля силно и се смъкна надолу с гръб, опрян на стената. Чу се характерният шум от търкането на дрехите в ламперията.

Той се наклони напред и изпусна пистолета. Опря ръце на пода и продължи да кашля. Лицето му взе да посинява.

Сутро бе застанал неподвижно, притиснал корема си с ръце, сгънати в лактите. Пръстите му бяха свити като нокти на хищна птица. Очите му гледаха безжизнено — очи на мъртвец. След малко коленете му се огънаха и той падна по гръб на пода. Донър продължи тихо да кашля.