Реймънд Чандлър - Изнудвачите не стрелят

Макдоналд опря рамене на мраморната лавица и пъхна ръце в джобовете на сакото. Безформената му шапка се крепеше на тила на голямата му четвъртита глава. Джим, побелялото ченге, отстъпи малко по-далеч, без да сваля напрегнат поглед от него, нервно задъвкал устни.

— Викни шефа, Костело! — изкрещя Макдоналд.

— Ти на мен няма да ми заповядваш. Не те харесвам толкова, че да ти се подчинявам.

Костело се поколеба, после отиде до телефона. Очите му се взряха в точка високо над пода. Вдигна слушалката и набра номер, обърнат гърбом към Макдоналд. После се облегна на стената и леко се усмихна на Малъри над чашата. Чакаше.

— Ало… да… Костело. Всичко е наред, само дето Мак е пиян. Държи се враждебно… не иска да си върви. Не знам още… някакво момче, не е от града. Добре.

Макдоналд вдигна ръка.

— Задръж…

Костело се усмихна и остави телефона, без да бърза. Очите на Макдоналд блестяха срещу него със зеленикав пламък. Изплю се на килима, в ъгъла между стената и някакъв стол.

— Това е номер. Номер. Оттук не може да се обадиш на Монтроуз.

Костело размърда ръце. Рижият се изправи. Отдалечи се от масата и застана небрежно, килнал глава настрани, за да предпази очи от дима на цигарата си.

Макдоналд гневно се залюля на пети. Бе стиснал челюсти и мускулите там се очертаваха като бяла линия на почервенялото му лице. Очите му пламтяха.

— Май ще трябва да сменим музиката — заяви той.

Спокойно извади ръце от джобовете си и в едната проблесна лъскавият му служебен пистолет.

Костело погледна към рижия.

— Стреляй, Анди.

Рижият настръхна, изплю цигарата с пребледнели устни, ръката му се стрелна нагоре.

— Не си достатъчно бърз — обади се Малъри. — Виждаш ли това?

Беше направил толкова бързо и незабележимо движение, че сякаш изобщо не бе помръдвал. Наведе се леко напред и насочи своя дълъг черен пистолет в корема на рижия.

Ръката на рижия, посегнала към ревера на сакото, бавно се отпусна надолу празна. В стаята се бе възцарила тишина. Костело хвърли към Макдоналд поглед, пълен с безкрайно отвращение, после му показа ръцете си, обърнати с дланите нагоре, и на устните му се изписа безизразна усмивка.

Макдоналд заговори бавно и ядно:

— Похищението ми идва множко, Костело. Не искам да участвам. Напускам тая смешна банда. И заложих на шанса малкият умник да ме подкрепи.

Малъри се изправи и тръгна към рижия. Не бе изминал и половината разстояние, когато побелялото ченге Джим нададе приглушен вик и скочи срещу Макдоналд. Макдоналд го изгледа изненадан. Протегна огромната си лява ръка и сграбчи двата ревера на палтото на Джим, стисна ги здраво и го повдигна. Джим размаха юмруци, удари го два пъти в лицето. Макдоналд върна устните си върху зъбите.

— Наглеждай ония птици — викна той към Малъри. Спокойно остави пистолета си на мраморната лавица, бръкна в джоба на Джим и извади палката от плетени кожени нишки.

— Голяма си гад, Джим. Винаги си бил гад.

Каза го замислено, без злоба. После замахна с палката и удари посивелия по главата. Той бавно се свлече на колене. Вкопчи се за палтото на Макдоналд, който се наведе над него и го удари още веднъж с палката, на същото място, но много силно.

Джим се строполи настрани и се просна на пода, шапката му отхвръкна, устата — зина. Макдоналд бавно размаха палката. Капчица пот се стече по носа му.

— Много си брутален, Мак — обади се Костело. Каза го мрачно и някак разсеяно, сякаш изобщо не се интересуваше от ставащото пред него.

Малъри продължи да скъсява разстоянието между себе си и рижия. Застана зад него и нареди:

— Вдигни ръцете високо, задник!

Рижият се подчини. Малъри протегна свободната си ръка над рамото му и я пъхна под сакото. Извади пистолета от кобура под мишницата и го пусна на пода зад себе си. Опипа другата страна, потупа джобовете. Отстъпи назад и повтори процедурата с Костело. Костело нямаше пистолет.

Малъри отиде в другия край на стаята при Макдоналд и застана така, че да вижда всички.

— Кой е отвлечен? — попита той.

Макдоналд вдигна своя пистолет и чаша уиски.

— Онова момиче Фар — отвърна Мак. — Пипнали са я вероятно като се е прибирала. Планираха да я отвлекат, щом разберат от оня смешен телохранител деня на посещението и в „Боливар“. Не знам къде са я отвели.

Малъри сбърчи нос. Държеше тежкия си люгер с лекота, отпуснал китка.

— А твоята игричка каква е? — попита той.

— Първо ти кажи за твоята — мрачно отвърна Макдоналд. — Аз как ти дадох шанс.