Реймънд Чандлър - Неприятностите са моя бизнес

Високият белокос мъж изглеждаше направо шокиран. Мършавото му тяло се затресе като тръстика.

— Мъртъв ли? — прошепна той. — Убит?

Погледнах Джордж. Той не трепна. Погледнах момичето. То седеше мълчаливо, изчакваше, стиснало устни.

— Съществува само едно основание да се предположи, че неговото убийство има нещо общо с работите на господин Джийтър — продължих аз. — Арбогаст е бил застрелян с револвер калибър двайсет и две… а в нашия случай има един човек, който носи такъв револвер.

Продължаваха да ме слушат. И да мълчат.

— Нямам представа защо е бил убит. Не беше опасен за госпожица Хънтрес, нито за Марти Естел. Беше твърде дебел, за да щъка насам-натам. Струва ми се, че е попрекалил с хитростта си. Бил е нает само да удостовери подписите, а той решил да научи повече, отколкото му се е полагало. А след това е прекалил и с догадките, възможно е дори да е опитал малък шантаж. И някой го е очистил днес следобед с двайсет и втори калибър. Добре, мога да понеса това. Не го познавах. И така, отидох да се срещна с госпожица Хънтрес и след сума пазарлъци с тоя алчен хотелски детектив успях да се срещна с нея, побъбрихме, сетне господин Джералд изникна отнякъде, друсна ми един по ченето, прекатурих се и си ударих главата в крака на стола. А когато дойдох на себе си, в заведението нямаше жива душа. Върнах се у дома. Там заварих оня с револвера двайсет и втори калибър и една откачалка на име Фриски Лейвън, със смърдящ дъх и много голям патлак, което вече е без значение, защото го застреляха тая вечер пред дома ви, господин Джийтър… докато се мъчеше да спре колата ви. Ченгетата знаят за случая, вече идваха да ме разпитват, защото другият с револвера калибър двайсет и две е брат на откачалката и си помислил, че аз съм го застрелял, та се помъчи да ме очисти. Но не стана. Дотук две убийства. Сега стигнахме до третото, най-важното. Върнах се в „Ел Милано“, защото май вече не беше здравословно за господин Джийтър да се разкарва насам-натам. Имаше си някой и друг враг. Дори по всичко личеше, че той е трябвало да бъде в колата тази вечер, когато Фриски Лейвън стреля по нея — но това, разбира се, е било нагласена работа.

Старият Джийтър сбърчи озадачено белите си вежди. Джордж нямаше вид на озадачен. Нямаше никакъв вид. Безизразното лице на издялан от дърво индианец пред магазинче за тютюн и цигари. Момичето беше пребледняло, изглеждаше напрегнато. Продължих напред.

— Когато се върнах в „Ел Милано“, установих, че Хокинс е пуснал Марти Естел и телохранителя му в апартамента на госпожица Хънтрес да я чакат там. Марти имаше новини за нея — че Арбогаст е убит. Това я навежда на разумната мисъл да остави на мира младия Джийтър за известно време… поне докато полицията се успокои. Предвидливо момче е тоя Марти. Далеч по-предвидлив, отколкото може да се допусне. Например знаеше за Арбогаст, знаеше, че господин Джийтър е бил тази сутрин при Ана Холси, разбрал е някак си, че аз съм поел случая — може и самата Ана да му е казала, не бих се учудил. Наредил да ме проследят до кантората на Арбогаст и обратно, по-късно разбрал от приятелите си в полицията, че Арбогаст е бил убит, и прищракал, че аз не съм им съобщил това. Така че ме пипна натясно и вече можехме да бъдем дружки. Тръгна си, след като ми съобщи това, и аз пак останах сам в апартамента на госпожица Хънтрес. Но този път, без някаква особена причина, се разтършувах. И открих господин Джералд в спалнята, в един дрешник.

Бързо приближих до момичето, извадих от джоба си малкия пистолет и го сложих в скута й.

— Да сте го виждала преди?

Гласът й прозвуча някак напрегнато, но сините очи ме гледаха спокойно.

— Да. Мой е.

— Къде го държахте?

— В чекмеджето на масичката до леглото.

— Сигурна ли сте?

Тя се замисли. Двамата мъже не помръдваха. Устните на Джордж затрепкаха в ъгълчетата. Изведнъж тя заклати глава, някак странично.

— Не. Струва ми се, че го вадих да го показвам на някого… не разбирам много от пистолети… и го оставих на полицата над камината във всекидневната. Впрочем почти съм сигурна, че беше така. Показвах го на Джералд.

— Значи е можел да посегне към него, ако някой се опита да му върти номера?

Тя кимна разтревожена.

— Какво искате да кажете с това, че… е в дрешника? — попита забързано с тънко гласче.

— Знаете. Всички в тази стая знаят какво искам да кажа. Знаят, че нарочно ви показах този пистолет. — Отдръпнах се от нея и се обърнах към Джордж и господаря му. — Мъртъв е, разбира се. Прострелян в сърцето… вероятно с този пистолет. Оставен беше до него. Затова именно е бил оставен.