Реймънд Чандлър - Невадски газ

Дебелата ръка на Кувалик посегна към кобура на кръста.

Малкият автоматичен пистолет с черен заглушител издаде кратък тъп звук, който мигом се повтори.

От сакото на Кувалик отпред се вдигна облаче прах. Ръцете му рязко се разтърсиха, очичките му силно се разшириха като семенца, изскочили от шушулката си. Свлече се тежко и застина неподвижен на пода върху левия си хълбок, с гръб към стената. Перуката му се беше килнала над ухото.

Де Рюз му хвърли бърз поглед и отново насочи очи към Дайъл. Никакво чувство не пролича по лицето му, нито дори вълнение.

— Ти си откачен глупак, Дайъл — проговори той. — Така унищожи и последния си шанс. Можеше да блъфираш. Но това не беше единствената ти грешка.

— Така е — отвърна спокойно Дайъл. — Сега го разбирам. Не биваше да пращам момчетата по теб. Направих го, защото ми се прииска. Така става, когато не подхождаш професионално.

Де Рюз леко кимна и изгледа Дайъл почти приятелски.

— Интересувам се просто ей така… Кой те предупреди, че играта се е провалила?

— Франси… само дето никак не побърза да го стори — с ярост изрече Дайъл. — А сега заминавам, тъй че известно време няма да мога да й изкажа благодарност.

— Никога няма да успееш — каза Де Рюз. — Няма да се измъкнеш от щата. Няма да докоснеш дори цент от парите на шефа си. Тъкмо в момента цялата история се разправя в полицията.

— Ще се измъкнем — отсече Дайъл. — За път имаме достатъчно пари, Джони. Сбогом.

Лицето на Дайъл се изопна и ръката, в която държеше пистолета, се вдигна рязко. Де Рюз притвори очи и се стегна да посрещне ужасния шок. Малкият пистолет не изгърмя. Зад гърба на Дайъл се разнесе шумолене и в стаята се появи висока чернокоса жена в сиво кожено палто. Върху косата й, завита на руло на тила, бе прикрепена шапчица. Беше от красавиците, които са много слаби, почти безплътни. Червилото на устните й изглеждаше черно, на бузите нямаше руж.

С хладен, ленив глас, който не отговаряше на напрегнатото й изражение, тя попита:

— Коя е Франси?

Де Рюз широко отвори очи, стегна мускули и дясната му ръка се запрокрадва към гърдите.

— Франси е моята приятелка — поясни той. — Мистър Дайъл се опитваше да ми я отнеме, но няма нищо. Той е хубаво момче и не е чудно, че може да има която си пожелае.

Лицето на високата жена внезапно потъмня от необуздан гняв. Тя се вкопчи яростно в ръката на Дайъл — в онази, която държеше пистолета.

Де Рюз посегна светкавично към кобура под мишницата си и извади своя трийсет и осем калибров пистолет. Но гърмежът се разнесе не от неговото оръжие, нито от автоматичния пистолет със заглушител в ръката на Дайъл. Беше от грамаден армейски колт с осеминчова цев и трясъкът наподобяваше бомбена експлозия. Изгърмя откъм пода, край дясното бедро на Кувалик, до което го бе стиснала дебелата му ръка.

Изстрелът беше само един. Сякаш невидима гигантска ръка отхвърли Дайъл назад към стената. Главата му се блъсна в нея и красивото мургаво лице мигом се превърна в кървава маска.

Свлече се безжизнено покрай стената, а малкият автоматичен пистолет с черен заглушител падна пред него.

Чернокосата жена се хвърли към оръжието, опряна на колене и длани пред простряното тяло на Дайъл. Успя да го грабне и понечи да го вдигне. Лицето й бе конвулсивно изкривено, между разтворените устни проблясваха тънки и остри хищни зъби. Прозвуча гласът на Кувалик:

— Корав човек съм, врял и кипял охранител.

Грамадният му пистолет отново изтрещя. От устата на жената излезе остър писък. Ударната вълна запокити тялото й върху трупа на Дайъл. Очите й се отвориха и затвориха, пак се отвориха и затвориха. Лицето й стана бяло и безжизнено.

— В рамото е улучена. Не е страшно — обясни Кувалик и се изправи. Разтвори сакото си и се потупа по гърдите.

— Нося предпазна жилетка — гордо обяви той. — Ама си рекох, че ще е по-добре да покротувам малко, та да не вземеше оня да ме опатка в лицето.

Франсин Лий се прозя, протегна дългия си крак, обут в зелена пижама, и се загледа в малкия зелен пантоф върху босото си стъпало. Отново се прозя, стана, поразходи се нервно из стаята и отиде до бара. Сипа си алкохол и бързо го изпи, като рязко потръпна. Лицето й бе изопнато и уморено, очите пусти, с тъмни сенки под тях.

Погледна часовничето на китката си. Беше почти четири сутринта. Ръката й бе все още вдигната, когато трепна от някакъв звук, опря гръб на бара и задиша бързо, на пресекулки.

През червените завеси влезе Де Рюз. Спря, погледна я съвършено безизразно, после бавно свали шапката и палтото си и ги захвърли на един стол. След това свали сакото си и бежовия кобур под мишницата и отиде при барчето с напитки.