Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Ученият погледна игумена, а после се прокашля и наведе глава.

— Казах ви, включването на разписанието сред документите, които ви изпратих, беше недоглеждане.

Отец Бронуин се облегна назад.

— Да, разбира се. Аз просто съм стар и любопитен, не исках да си пъхам носа във вашите работи. — Свали очилата си, вдигна края на расото си, избърса стъклата и пак ги намести на носа си, а после сложи ръка върху древните, подвързани с телешка кожа томове, които беше донесъл. — Това са книгите, които поискахте. „Светски анекдоти“ от магистър Бийтън, около 1448 година, „Разни хроники и разкази“ от Колкухун от стотина години по-късно и, разбира се, „Полиграфия“ от Тритемий. — Игуменът леко потрепери, докато произнасяше последното заглавие.

— Благодаря, отче — отвърна Логан.

Бронуин стана и се сбогува.

Час по-късно първият монах се върна, взе ръкописите и старопечатните издания и прие писмената молба на Логан за още книги. Донесе ги след няколко минути и ги сложи върху чистото ленено платно.

Ученият премести книгите една по една пред себе си и започна да ги прелиства. Първата беше на средновековен английски, втората на местния диалект, а третата — лош превод на гръцко разговорно наречие. Никой от езиците не затрудни Логан. Той прочете с лекота страниците, но постепенно го обзе униние. Отмести настрана и последната книга, примига и разтри врата си. Трите дни изтощително пътуване до забравени от Бога места и трите нощи спане в студени стаи с още по-студени каменни стени започваха да му се отразяват. Той огледа солидно построената библиотека с римски сводест таван и тесни прозорци с грубовати, но очарователни стъклописи. Светлината на късния следобед проникваше косо през тях и изпъстряше стаята с мозайка от цветове. Според обичая монасите щяха да го приютят за нощта, пък и в радиус от много мили нямаше хотел, нито път, по който да замине. Сутринта нает риболовен траулер щеше да го върне в цивилизацията и после какво? Логан потиснато осъзна, че не знае къде да отиде.

Някой се прокашля в тишината. Доктор Логан се обърна и видя игумена. Отец Бронуин беше хванал ръце зад гърба си, гледаше го и се усмихваше добродушно.

— Не ви ли провървя? — тихо попита той.

Ученият поклати глава.

Игуменът се приближи до него.

— Бих искал да ми позволите да ви помогна, сине мой. Не знам какво търсите, но очевидно е нещо много важно, поне за вас. Аз може и да съм любопитен стар глупак, но съм от изповеднически орден. Умея да пазя поверените ми тайни. Нека ви помогна. Кажете ми какво търсите.

Логан се поколеба. Възложителят беше подчертал необходимостта от пълна дискретност. Но каква полза от дискретност, когато няма за какво да си дискретен? Той беше посетил три хранилища на ценни познания и няколко други с по-малко значение, без да има ясна представа какво търси. Все едно искаше да намери игла в копа сено. Не беше учудващо, че не откри нищо.

Логан внимателно погледна монаха.

— Търся местни разкази на очевидци за едно събитие.

— Разбирам. Какво събитие?

— Не знам.

Бронуин учудено повдигна вежди.

— Така ли? Това усложнява нещата.

— Знам само, че събитието е достатъчно значимо и необикновено, за да бъде записано в исторически или църковен текст.

Игуменът бавно заобиколи масата и седна, без да изпуска учения от поглед.

— Необикновено събитие. Какво? Чудо?

— Възможно е. — Логан отново се поколеба. — Но според мен чудото може да няма божествен произход.

— Или с други думи, произходът може да е сатанински.

Ученият кимна. Бронуин въздъхна.

— Това ли е цялата информация, с която разполагате?

— Не съвсем. Знам също периода и приблизителното място.

— Моля, продължете.

— Събитието се е случило преди около шестстотин години. И е станало там. — Той вдигна ръка и посочи към северозападната стена на библиотеката.

Игуменът видимо се стресна.

— Над водата?

— Да. Може би са го видели местни рибари, отдалечили се от брега. Или, ако денят е бил ясен, може да го е наблюдавал някой, който се е разхождал по скалите на брега.

Бронуин понечи да каже нещо, но после се отказа, сякаш промени решението си.

— Другите две манастирски библиотеки, които сте посетили, също се намират на брега, нали? И гледат към Северния Атлантически океан като нашия замък Гримолд.

Логан се замисли, после едва забележимо кимна.

Игуменът дълго мълча. Гледаше някъде покрай учения, Очите му се премрежиха, сякаш виждаха нещо далечно или вероятно отдавна отминало. Монахът отново влезе, взе няколко книги и после безшумно излезе. В прашната стара стая настъпи напрегнато мълчание.