Линкълн Чайлд - Зоната

— Една също толкова обаятелна теория. Само дето ми е трудно да си представя точно тук взрив на популация, която трябва да бъде разредена.

— Не забравяй, че говорим за местната екология такава, каквато е съществувала преди хиляди години, когато създанието е замръзнало. И дори тогава, като се има предвид климатът, не е била нужна голяма популация, за да претовари такова неплодородно обиталище. Но във всеки случай, теорията твърди, че ефектът „Калисто“ е до голяма степен еволюционно отклонение. Защото подобна машина за убиване е твърде резултатна. Накрая тя се превръща в своя най-голям враг. Убива всичко и се оставя без прехрана.

Логан кимна отново, сега дори още по-бавно, сякаш наместваше късчето в някакъв свой мисловен пъзел.

— Ти го нарече съвършено оръжие. Интересно, че използва точно тези думи, защото аз също попаднах на тях. Тази сутрин намерих бележник, останал след смъртта на единия от учените. Беше го скрил в стаята си. — И той потупа джоба си с усмивка.

— Тази сутрин? И ми казваш едва сега?

— Не знаех, че трябва да ти казвам каквото и да било.

Маршал махна с ръка в примирено съгласие.

— Истината обаче е, че се забавих да ти кажа, защото се чете толкова трудно, колкото линеарното писмо „А“ от времето на минойската цивилизация. Причината е, че записите са кодирани.

Маршал се намръщи.

— За какво му е било да прави подобно нещо?

— Очевидно е смятал, че да скрие бележките, не е достатъчно, затова ги е кодирал. Нали не си забравил, че това става през петдесетте години. По това време Студената война е в разгара си. Хората са приемали сигурността на сериозно и човекът не е искал да прекара двадесет години във федералния затвор „Левънуърт“. Така или иначе, целия ден работя по дешифрирането.

— Значи си и дешифровчик, а?

Логан отново се усмихна.

— В моята работа това е много удобно.

— И къде научи този занаят?

— Някога… как да кажа… бях на работа в разузнавателните служби. Във всеки случай, досега постигнах само частичен резултат. Отделни думи и по някое изречение тук и там. Шифърът е многоазбучен, разновидност на кода на Виженер 24 24 Френски криптограф, на когото погрешно приписват изобретяването на азбучния шифър. — Б.пр. , но с едно гадничко усложнение. Мисля, че го е съчетал с някакъв книжен шифър, но разбира се, когато са разчистили стаите им, са прибрали всички книги. — Той бръкна в джоба си, измъкна тънък бележник, опърпан, прашен, покрит с плесен и го остави на масата до Маршал. После го отвори и извади от него сгънат лист хартия.

— Това успях да разшифровам досега — Логан разгъна листа и го погледна. — Някои от записките са банални, оплаквания от лошата храна, спартанските квартири и работните условия, които са били, меко казано, не съвсем идеални. Тях ги прескачам. Например: „Трябваше да работим много бързо. Не разопакованата акустична екипировка се търкаля из краката ни“. Или това: „Секретността много затруднява работата. Само Роуз беше информиран“.

— Роуз? — попита Маршал.

— По онова време той е бил командир на база „Страх“. Забрави ли? — Логан плъзна поглед надолу по страницата. — Ето чуй: „Толкова е ужасяващо. Прекрасно, но ужасяващо. Това наистина е съвършеното оръжие, в случай че можем да овладеем неговата сила. То ще бъде…“. Тук следват две думи, които още не съм разчел… „предизвикателство“. Към края е писал по-бързо и развълнувано: „То уби Блейн. Боже, каква ужасия. Цялата тази кръв…“. После има още, което не съм разбрал съвсем: „Тунитите знаят отговора“. Вероятно тунити е някаква изопачена дума. Трябва да поработя върху нея.

— Не е изопачена дума. Тунитите са местните индианци.

Логан вдигна поглед от листа и стрелна поглед към него.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Дойдоха да ни видят точно след като направихме откритието в ледената пещера. Предупредиха ни да си вървим, но доста мъгляво.

Очите на Логан се присвиха.

— Зная доста за племената в Аляска, а никога не съм чувал за тунити. Инуити, алеути, атена, ингалик…

— По същество са изчезнали преди около хиляда години, когато са завладели земите им и са ги прогонили в пустошта. През годините малцината, които останали, или измрели, или се претопили в основното население. Това ми разказаха в последния останал бивак.

Логан се изкиска.

— Знаех си, че няма да сбъркам, ако дойда при теб. Разбираш ли какво означава това? — И той тупна по листа хартия. — Може би това е отговорът, който търсим.