Линкълн Чайлд - Зоната

— Струва ми се — отговори Фортнъм, — че един от двама ни вече е свършен. — Той се обърна на пети и излезе от помещението, без да каже дума повече.

Редник Донован Флюк мрачно крачеше по напречния коридор на равнище Б в южното крило, прегърбен под тежестта на три тежки чанти. Първо не можа да повярва на късмета си, че му се падна задачата да придружи Ашли Дейвис до новото й временно жилище. Може и да беше кучка, но беше много секси и определено най-красивата жена, която бе виждал от месеци. Фактически, ако не броеше снимачния екип, тя беше единствената жена, която бе виждал от четири месеца. Преди да се присъедини към инженерния корпус, той си падаше малко женкар. Всъщност се беше записал главно за да се отърве от неприятностите покрай един гневен съпруг. Знаеше как да разговори някоя фуста. Личната асистентка на Дейвис се намираше в нейната временна квартира и се съвземаше от тежкото сътресение. Беше извадил късмет и в това, защото сега имаше Ашли Дейвис само за себе си. Тя беше помолила за допълнителна безопасност да бъде подслонена близо до стаите на войниците. Той реши да се възползва от това, че я придружава, за да пусне чара си в действие, да я омае с патентованата си усмивка „всичко е наред, госпожо“. Ако това не свършеше работа, щеше малко да я поуплаши, като повтори слуховете, които се носеха наоколо, за жестоката побесняла мечка. Или чрез романтика, или чрез страх, щеше да гледа да бъде поканен в нейната стая, за да прекарат малко време заедно. А кой знае, може и повече.

Обаче събитията не се развиха според очакванията му. Дейвис се оказа непробиваема за неговата любовна стратегия. Тя запази мълчание, отблъсна духовитостите му, отказа да отговаря на намеците и насочващите въпроси. След като излязоха от базата, първо отидоха до караваната й, където трябваше да чака близо петнадесет минути на студа навън, докато тя си събираше нещата за нощувката в базата. Застанал на стъпалата към караваната с карабина в ръка, той се сети за кървавото и жестоко разкъсано тяло на Джош Питърс, което беше забелязал само на десетина метра оттук. Споменът доста охлади неговия плам. А после на всичко отгоре трябваше сам да носи „малкото й неща“ — три пълни чанти, докато се връщаха в базата и поеха към южното крило.

Когато стигнаха до едно кръстовище, Флюк пусна чантите на земята.

— Какъв е проблемът? — веднага попита Дейвис.

— Трябва да си почина малко, госпожице — обясни той.

Водещата сбръчка презрително нос.

— Колко има още?

— Няколко минути път — Единственото подходящо помещение, което можеха да приготвят за толкова кратко време, стаята на дежурния офицер, лежеше в далечния край на квартирите на редниците. Преди Флюк очакваше с нетърпение дългата разходка — щеше да разполага с повече време за приказки. А сега тя му се струваше непоносимо бъхтене.

Радиостанцията му изпращя и той я откачи от найлоновия строеви колан.

— Флюк.

— Гонзалес. Къде се намирате?

Флюк огледа потъналите в сенки врати.

— Пред Центъра по прихващане.

— Докладвай, когато госпожица Дейвис е в безопасност.

— Разбрано. — Флюк изключи станцията, закачи я отново на колана и вдигна чантите.

— Ще завием наляво — посочи той.

Поведе я през онази част на базата, където се бяха помещавали помощните служби за личния състав: гимнастическият салон и библиотеката, лекарските и зъболекарските кабинети. Някогашните взводове отдавна ги нямаше, пространството беше излязло от употреба и имаше безрадостен вид. Те минаха покрай отворена врата, зад която се намираше библиотеката с нейните празни безкнижни стелажи, мъртви черни линии в сумрака. Флюк смяташе, че вече е свикнал с тишината. Обаче тази вечер тя му се стори по-потискаща от обикновено, нещо почти физически осезаемо. Опита да си подсвирква, но подхвана фалшива пронизителна нота и веднага престана.

На половин крачка зад него, Дейвис потрепери.

— Толкова е тъмно.

Значи и тя го бе усетила. Флюк реши да направи още един опит.

— Точно пред нас е лазаретът — услужливо подхвърли той. — Нали е странно, че трупът на това момче, Джош Питърс, изчезна? Човек се замисля кой може да го е взел и защо?

Вместо да отговори, Дейвис загърна по-плътно коженото палто около тесните си рамене. Флюк отвори уста, за да изстреля още един смразяващ залп, но реши да не го прави. Ако вземе да се уплаши прекалено, няма да го покани, а ще иска да се върне при останалите. А последното нещо, което искаше да прави, е да влачи чантите обратно до Операционния център.