Линкълн Чайлд - Зоната

Когато минаха край вратата на лазарета, мислите на Флюк отново се върнаха на Питърс, мъртвия помощник-продуцент. Смазаната глава, оголеният мозък и смешно полюшващите се изскочили очи. Залятата с кръв вечно замръзнала земя… Въпреки похотливите му опити за сближаване, тези образи не напускаха съзнанието му.

Той стрелна поглед към вратата. Къде ли, по дяволите, беше тялото на Питърс сега?

След като отминаха лазарета, единственото място в тази част, което беше използвано наскоро, коридорът стана още по-тъмен. Тук беше необичайно студено, като се имат предвид парниковите температури вътре в базата. Флюк се спря, за да закопчае горното копче на униформата си.

— Още малко — каза той с тон, който се надяваше да прозвучи любезно. — Още малко напред, а после надолу по едно късо стълбище. Ще донеса одеяла и спално бельо, а после ще видя какво мога да направя, за да светнат някои от тези лампи.

Дейвис измърмори приглушено някаква едносрична благодарност.

Стълбището се намираше в края на коридора и лежеше в кръг бледа светлина. Докато го наближаваха, Флюк се опита да забрави болките в ръцете, като си припомни какво трябва да свърши след това: да се погрижи помещението да бъде климатизирано и в прилично състояние, да вземе спалното бельо, завивките и крушките от домакинския склад, да прегледа плана на етажа, да…

Изведнъж той се закова на място.

Дейвис го погледна, изненадана от неочакваното му спиране.

— Какво има?

— Нещо не е наред — Флюк посочи с ръка наляво, където една тежка метална врата беше полуотворена. — Тази врата трябва да е непрекъснато заключена.

— Добре де, затвори я и да вървим — каза тя разтревожено.

Флюк остави чантите, свали радиостанцията от колана и натисна комутатора.

— Флюк вика Гонзалес.

Чу се пукане на статично електричество, а после гласът на сержанта:

— Гонзалес слуша.

— Сър, вратата към електростанцията е отворена.

— Затвори я и докладвай, ако видиш нещо подозрително.

— Да, сър. — Той стрелна поглед към Дейвис. — Някои от вашите хора да са обикаляли из този район?

— Откъде да знам? Те претърсваха най-различни места. Хайде, направи, каквото ти казаха, и да се махаме оттук.

Флюк се приближи към вратата. Нещо в начина, по който висеше в касата, му се стори необичайно. Той извади фенерче от джоба, светна и плъзна лъча по касата. После бързо откачи радиостанцията.

— Сержанте? — каза той в микрофона. — Сержант Гонзалес?

— Казвай, Флюк.

— Вратата… има вид, сякаш някой я е отворил с ритник. Ключалката е строшена.

— Редник Флюк, сигурен ли си?

— Да, сър. И не само това. Изглежда е избита отвътре навън.

— Идваме.

— Разбрано, край.

Флюк се приближи бавно, а лъчът на фенерчето му се плъзгаше по покрития с балатум под, след това нагоре по повредената врата и тясната черна цепка, която се виждаше иззад нея.

— Можем ли да тръгваме вече? — попита Дейвис. — Моля те!

— Само минутка. — Студът, който беше усетил, идваше оттам. Усещаше как прониква от отвора, сякаш самото помещение издишваше леден въздух.

Лекичко бутна с крак вратата, която тромаво се завъртя, скърцайки с пукнатите си панти. Той опипа вътрешната стена, намери ключа за осветлението и го щракна.

Флуоресцентните пръчки започнаха да примигват, осветявайки слабо пространството зад вратата. Това беше голям метален куб, в който в снопове бяха събрани електроизолационните тръби. Те идваха от електростанцията отвън, бяха закрепени с метални шини към стените и завършваха в понижаващите трансформатори за намаляване на волтажа, който влиза в мрежата на базата. Помещението трептеше от напрежение и Флюк го усети с кожата си. Той се огледа и лицето му се смръщи. Ето го източника на ледения въздух.

— Какво, по дяволите?… — измърмори той.

На далечната стена близо до пода имаше панел за достъп. Той представляваше квадрат със страна метър и двадесет. Оттам се влизаше в тунел за поддръжка на кабелите, които излизаха от помещението и минаваха под външната обвивка на базата. Обикновено панелът беше здраво заключен. Но сега висеше накриво на избитите панти и отвън нахлуваше арктически въздух.

— Ушите ми — обади се Дейвис. — Болят ме!

Флюк прекоси бързо помещението и клекна пред повредения панел. Хвана го за единия край и се опита да го намести в рамката, но той беше изкривен и не искаше да влезе. Опита отново, повдигайки го с цялата сила, на която беше способен. Пак нямаше късмет. Спря, за да си постопли пръстите и да си поеме дъх. Погледът му падна върху тунела, който започваше отвъд панела за достъп.