Линкълн Чайлд - Зоната

Фортнъм вдигна рамене.

— Такъв е животът.

— Не непременно — Конти започна да бърника дистанционното.

— Все още не разбирам за какво става дума.

— Ами много просто. Може би този път съдбата, само този път, е поставила човек с нужните умения и инструментариум на подходящото място.

Фортнъм направи гримаса.

— Говориш за онова, което разкъса Джош Питърс, каквото и да е то? Онова нещо, за което бълнува Кен?

Конти кимна.

— Вярваш ли? Значи вече не смяташ, че става дума за саботаж?

— Да речем, че оставам отворен за всяка вероятност. Ако има възможност, възнамерявам да го заловим. Трябва да сме глупаци, за да не го направим.

Фортнъм се поколеба. Не е възможно да говори за… Не, разбира се, че не. Дори Конти не е толкова хладнокръвен.

Филмът завърши и Конти го пусна отначало с поредното щракване на дистанционното.

— Джеймс, нека ти задам един въпрос. Как мислиш, защо кадрите с „Хинденбург“ са толкова известни?

Фортнъм се замисли.

— Било е голяма трагедия. Човек няма възможност често да вижда подобни неща.

— Точно така. Думите ти са много верни. Човек няма възможност често да вижда подобни неща. Някой успял ли е да заснеме клането на Св. Валентин на филм? Не. А пожарът във фабриката за блузи „Триангъл“ през 1911 25 25 При него около петдесет души скачат от деветия етаж, за да не изгорят живи. — Б.пр. ? Не. А ако някой го беше направил, щяха ли да са такива икони като филма за „Хинденбург“? Вероятно. — Конти се обърна, за да го погледне, и Фортнъм с нарастващо удивление видя, че очите на режисьора блестят от вълнение. — Истинската трагедия е, че заснетите досега филми за такива нещастия, са груби и простодушни. На нас ни е предоставена възможността да променим това. Разбираш ли какво искам да кажа с „възможността“?

Фортнъм направо не можеше да повярва на ушите си. Най-големите му страхове за мотивите и намеренията на Конти се сбъднаха.

— Очакваш от мен да хвана нещото, каквото и да е то, в мига, когато убива някого? Да се опитам да го заснема? Правилно ли съм разбрал?

Вместо да отговори направо, Конти отново насочи поглед към плазмения телевизор.

— Нали знаеш кои са най-популярните видеоклипове в ЮТюб? Атаки на животни. А най-популярният документален филм миналата година според цифрите от проучването на „Нилсън“? „Когато акулите нападат“. У хората има този примитивен подтик — да гледат как другите умират. Не мога да си обясня защо. Може би е някаква форма на злорадство. Може би се дължи на примитивния инстинкт, бий се или беж, нещо програмирано в нашите амигдали, онази част от мозъка, където лежи центърът на страха. Обаче тук ни се предоставя възможност, каквато кинаджиите рядко получават: присъстваме на истинска криза. За това ли дойдохме тук? Не. Планирахме ли подобно нещо? Естествено, че не сме. Но ние дължим на самите себе си, на кабелната телевизия и на идните поколения да го документираме.

Фортнъм стана.

— Значи искаш не само да се изложа на краен риск, а и да заснема как създанието изяжда нашия екип. Да снимам, вместо да направя всичко, което мога, за да спася живота на хората?

— Кой знае? Може би няма да има повече нападения. Може дори да няма животно. Виелицата може да свърши по-рано и утре да ни няма тук. Но ние, Алън, трябва да сме готови. Просто за всеки случай.

Фортнъм почувства, че шокът и изумлението му отстъпват път на гнева.

— Защо намериха камерата на Кен в лазарета на по-малко от десетина метра от масата за аутопсии, където е лежало тялото на Питърс? Ти му възложи това, когато бяхме във входното фоайе, нали? Да заснеме разкъсаното тяло на Джош.

— Жалко, че записът е унищожен — очите на Конти се върнаха отново на екрана, където огромният дирижабъл отново рухваше на земята странно бавно, обгърнат от пламъци и дим. — Примитивно — измърмори той. — Аматьорско. Но не и този път. Възнамерявам да заснема този документален филм, тази автобиография, и да обезсмъртя разгръщащата се трагедия на филмова лента. Всяка криза се помни заради нейната същност, като случилото се с „Хинденбург“. Обаче този път тя ще бъде изкуство.

— Да използвам смъртта на Питърс, за да заснема реакциите на екипа, беше достатъчно лошо. Но това… — Фортнъм се наежи. — Не искам да имам нищо общо с тази работа. И смятам, че си чудовище, след като можа да предложиш подобно нещо.

На Конти му трябваше известно време, за да успее да откъсне очите си от екрана и да погледне Фортнъм.

— Ти работиш за мен — отбеляза той. — Ако нямаш нужните качества, за да вършиш това, не си годен да бъдеш оператор на документални филми. Като се върнем, ще се погрижа да бъдеш свършен в този занаят.