Линкълн Чайлд - Зоната

Чук.

— Идва от задната част на вашата каравана — каза Карадайн.

— Хубаво. Каквото и да е, завържи го, защото иначе няма да мога да мигна от тоя шум.

Сега пред тях израсна грамадата на караваната, сив монолит със сумтящ генератор сред снежния сумрак. Карадайн ги поведе около задната част, а ризата му пляскаше и пърпореше зад него. От тази страна беше по-тъмно заради сянката между караваната и оградата на базата. Дейвис потрепери и облиза устни.

Чук.

Браяна изпищя и отстъпи назад.

— Мъртъв е! — изпищя Дейвис.

Шофьорът бързо прекрачи напред и бръсна снега от лицето, което висеше пред тях.

— О, Боже! — изплака Дейвис. — Тусан!

Карадайн се протегна нагоре, за да откачи тялото от куката. Докато го правеше, изведнъж очите на Тусан се отвориха. Той изгледа всички поред неразбиращо. А после съвсем неочаквано отвори уста и започна да пищи.

Браяна се строполи в безсъзнание, а главата й тежко се блъсна в стената на караваната.

Докато още висеше там, Тусан отново изкрещя. Един накъсан, подобен на вой крясък.

— То си играе с теб! — изломоти помощник-операторът. — Играе си с теб! И когато свърши с игрите, убива. Ще убие всички ни!

Тълпата в операционния център беше станала дори по-голяма. Последният път, когато имаше толкова хора, помисли си мрачно Маршал, беше, когато Улф нареди да се проведе спешна среща, след като намери хранилището празно. На онази среща имаше шок, смайване и недоверие. Този път преобладаващото чувство беше страхът. Беше толкова силен, че Маршал направо чувстваше металния му вкус във въздуха.

Той влезе в помещението и веднага към него се приближиха Улф и Кери Екберг.

— Как е Тусан? — попита Улф.

— За малко да замръзне, има счупен глезен, а по ръцете и краката — множество срязвания. Но ще се оправи. Трябваше да го упоим с лекарства от военните запаси, защото бълнува и беснее. Гонзалес направи временна усмирителна риза, тъй като въпреки успокоителните е доста силен.

— Бълнува? — попита Улф. — За какво?

— Доста несвързано е. Разправя, че е бил нападнат в лазарета, удрян и накрая извлечен навън.

— Кой би направил подобно нещо? — тихо попита Кери.

— Според Тусан не е някой — отговори Маршал, — а нещо.

Улф се смръщи.

— Това е налудничаво.

— Нещо го е закачило на тази кука като свински бут. Тя е на близо три метра от земята.

— Полярна мечка не може да направи такова нещо — отбеляза Улф. — И не би могла безнаказано да влиза и излиза от базата. Този човек очевидно страда от халюцинации. А какво всъщност е правил в лазарета?

— Излиза, че се е опитвал тайно да заснеме трупа на Питърс.

Улф трепна и лицето му потъмня.

— Успял ли е?

— Трудно е да се каже. В лазарета имаше камера и преди малко Гонзалес нареди на хората си да я проверят. Но тя се оказа силно повредена и твърдият диск е празен. Единственото, което се чуваше, беше звукозаписът. Тусан мърмори непрекъснато: „Не, не, не“.

— Описа ли онова, което го е нападнало? — попита Кери.

— Не с подробности — Маршал замълча, опитвайки се да си припомни трескавия поток думи, които чу, докато стабилизираше Тусан. — Каза, че било голямо колкото… джип.

Улф погледна невярващо.

— Каза, че имало повече зъби, отколкото човек може да преброи. Не били големи, но остри като бръсначи. Твърди също, че се извивали като змии.

Съмненията на Улф се засилиха.

— А това е невероятно, нали?

— Не знам. Бръсначите подхождат като обяснение за следите по тялото на Питърс. — Маршал отново замълча. — И очите. Не спря да говори за очите.

Кери потрепери.

— Каза, че то му пяло — добави Маршал.

— Мисля, че чух достатъчно — каза Улф и се обърна да си върви.

— Има и още нещо — извика Маршал след него.

Представителят на кабелната телевизия се спря, но без да се обръща.

— Тялото на Питърс липсва.

Маршал и Кери гледаха, докато Улф излиза от помещението. Двамата останаха за момент безмълвни. Сближили глави, хората се бяха струпали на малки групички. Гласовете им бяха приглушени до шепот. Държането на Ашли Дейвис контрастираше очебийно с това на останалите от снимачния екип. Нейните гръмогласни оплаквания и протести бяха главната причина за разпространяването на новината. Беше застанала в един отдалечен ъгъл и с викове настояваше да й се осигури лична военна охрана.

Кери кимна към шофьора Карадайн, който седеше сам в единия от ъглите и пиеше какао от пластмасова чаша.

— Той предложи да откара всички обратно — каза тя.