Линкълн Чайлд - Зоната

— Пени, забрави това — излая Съли. — Той просто се зъби на всеки, който му е под ръка.

— Не спря да се заяжда с мен… не млъкваше… о, Боже — и Барбър зарови лице в дланите си, а тялото й се разтърси от силни ридания.

Маршал бързо се протегна и прегърна компютърджийката през рамо.

— Копеле — измърмори Съли.

— Може би ще можем да го открием — обади се Чен. — Или човекът, който го е откраднал. Не може да са стигнали далече. Всъщност трябва да са още тук. Тогава ще ни оставят на мира, защото ще могат да направят извънредното си предаване.

Барбър подсмръкна и внимателно се измъкна от прегръдката на Маршал.

— Не можем да направим нищо, което Улф вече да не е направил — отговори Съли. — А и между другото, той едва ли ще ни се довери. Обяви това съвсем недвусмислено. Не знам защо толкова се е вторачил в нас. Този доктор Логан изглежда твърде подозрителен. Да не мислите, че пристигането му вчера е случайност? И защо не беше на срещата?

— Да, защо наистина? — повтори Маршал. Той също си беше задавал този въпрос.

— Докато си почивах в стаята, влязох в интернет и се порових малко за Джеръми Логан. Излиза, че е професор по средновековна история в Йейл. Миналата година е публикувал монография за някакво генетично разстройство, което засегнало фараоните и семействата им в Древен Египет. А по-миналата — монография за някакъв спектрален феномен в Салем, Масачузетс. Спектрален феномен — той почти се изплю. — Това звучи ли ви като работа на професор по история?

Когато никой не отговори, Съли въздъхна и се огледа.

— Добре де, тези предположения няма да ни доведат никъде. Райт, за какво искаше да ни видиш? Да не би, за да споделиш последната си теория за деня?

Феръдей го стрелна с поглед.

— Не теория, а няколко снимки — отговори той.

Съли изръмжа.

— Пак ли снимки? Затова ли сме тук? Трябва да знаеш, че си сбъркал професията си.

Феръдей не обърна внимание на думите му.

— Когато Евън ни каза за кражбата, щом първите викове и писъци утихнаха, аз отидох при хранилището. Вратата беше широко отворена. Изглежда никого вече не го беше грижа за него. Затова направих малко снимки.

Съли се смръщи.

— Защо?

— Защо човек прави снимки? За да документира нещо — той направи пауза. — Конти вече ни обвиняваше. Затова си помислих… е, може би ще открия доказателства, които ще ни оневинят. Обаче успях да ги разпечатам едва преди час. — Той отвори папката пред тях, извади десетина снимки 8х10 см и ги подаде на Съли.

Климатологът бързо ги разгледа и ги подаде на Маршал, като беше очевидно, че нищо не го е впечатлило. На първата се виждаше неясната вътрешност на хранилището. Различни по големина парчета лед покриваха пода, но иначе то беше празно, като се изключи нагревателят в задната част и голямата дупка между Т-образните греди. Той се обърна, за да види втората снимка. Тази беше по-ясна: близък план на самия отвор.

— Е? — настоя Съли.

— Хората говореха, че крадецът трябва да е пропълзял под хранилището — отговори Феръдей. Той свали очилата и започна да ги почиства в края на вратовръзката си. — И е нарязал ледения блок с ножовка.

— Да, всички чухме това. И какво от това?

— Видя ли снимката на дупката? Обърни внимание на резките.

— На какво?

— На резките от триона. Ако някой е влязъл в хранилището отдолу, следите би трябвало да вървят отдолу нагоре. Когато огледах краищата на дупката обаче, резките сякаш вървяха точно в обратната посока. От горе на долу.

— Дай да видя — Съли дръпна снимките от ръцете на Маршал и ги огледа внимателно. — Нищо не виждам.

— Може ли? — Маршал си взе снимките обратно, и отново заразглежда близкия план. Въпреки че сребристата боя на пода отразяваше ярката светлина в хранилището, той веднага видя, че Феръдей е прав. Треските не стърчаха от долу на горе, а очевидно сочеха надолу.

— Който и да го е направил, не е проникнал отдолу — каза той. — Изрязали са дупката отвътре.

Съли махна с ръка.

— Заприличали сте на Улф и си въобразявате разни неща.

— Не, всичко се вижда съвсем ясно — Маршал погледна към Феръдей. — Знаеш ли какво означава това?

Феръдей кимна.

— Означава, че който и да е откраднал котката, е знаел комбинацията на ключалката на хранилището.

Досега Маршал не беше прекрачвал по-навътре от прага в просторния апартамент на Конти. Обаче щом режисьорът му махна да влезе, той веднага разбра защо Конти е заел не само квартирата на командира, но и тази на неговия заместник. Несиметрично разположените, но спартански помещения на равнище В, бяха превърнати в дълъг разкошен салон. Навсякъде имаше кожени дивани, кадифени отоманки и тапицирани пейки, а подовете бяха застлани със скъпи персийски килими. Драперии и постмодерни картини в не натрапващи се рамки скриваха сивите метални стени. Центърът на помещението се заемаше от огромен сто инчов плазмен телевизор, а основата му бе скрита от редица кресла, подредени пред него. Частно кино за гледане на новини, игрални филми и, Маршал беше сигурен, най-големите успехи на Емилио Конти.