Линкълн Чайлд - Зоната

И тогава чу блъскането още веднъж. Въоръжен с фенерчето, Маршал установи източника: парче дърво, което висеше свободно в деветсантиметровия просвет под хранилището.

Маршал се смръщи. Немарлива работа, помисли си той. Трябва да се погрижат за това, преди да започне вариететната програма на Конти. Или пък нещо просто се е отчупило от конструкцията. Вятърът люшкаше парчето дърво точно над локвата мръсна вода от стопения лед…

… Не, тук нещо не беше както трябва. Това пред очите му не беше локва, а по-скоро езеро. Езеро, пълно с парчета мръсен лед. Защо имаше толкова много вода, и то за толкова късо време?

Той се приближи, коленичи и насочи лъча на фенерчето към водата от разтопения лед. Маршал се смръщи и повдигна лъча към отчупеното парче дърво. То изпука отново, когато вятърът го разлюля. Долният му край беше жестоко сцепен. Той бавно насочи светлината на фенерчето от дъската към долната част на хранилището.

В дървения под беше изрязана голяма кръгла дупка с неравни краища. И дори на играещата светлина от фенерчето, Маршал можа да види, че хранилището е празно.

Само тридесет минути по-късно сънливата база „Страх“ беше напълно будна. Сега Маршал, заедно с всички останали, седеше на стар сгъваем стол в Операционния център на равнище Б. Това беше единственото помещение, достатъчно голямо, за да побере толкова хора. Той огледа лицата на насъбралите се. Някои, като Кери Екберг и Съли, изглеждаха смаяни. Други бяха просто със зачервени очи. Фортнъм, главният оператор, седеше с обронена глава и юмруците му несъзнателно се свиваха и разпускаха.

Бяха се събрали по молба на Улф, представителя на кабелната телевизия. Всъщност, помисли си Маршал, поканата съвсем не прозвуча като молба. Повече приличаше на заповед.

Когато за пръв път научи новината, Емилио Конти остана като замаян, парализиран от неочакваното обръщане на късмета. Но сега, докато Маршал гледаше как режисьорът крачи напред-назад пред разположените в полукръг столове, той видя други чувства, изписани по неговото лице — отчаяние и ярост.

— Първо — излая Конти, без да спира да крачи, — фактите. По някое време между полунощ и пет сутринта хранилището е било разбито и активите — той изяде края на думата — извадени. Откраднати. Д-р Маршал, който е сред нас, е открил станалото. — Конти му хвърли кратък поглед, а черните му очи проблясваха от недоверие. — Говорих с ръководствата на „Тера Прайм“ и „Блекпул“. Предвид обстоятелствата те нямаха друг избор и тазвечерното предаване на живо беше отменено. Вместо това ще бъде излъчен наново „От смъртоносни води“. — Той почти изплю думите. — Ще върнат дванадесет милиона долара от реклами на своите спонсори. И това в добавка на осемте милиона, които похарчиха, за да направят всичко това възможно.

Той спря за миг и се вторачи в събраните хора, след това продължи да крачи напред-назад.

— Това са фактите. Второ, предположения. Между нас има къртица. Човек, който получава пари от конкурентна кабелна телевизия. Или може би някой, който работи за посредник на търговец на екзотични предмети с връзки в музеи и богати колекционери от чужбина.

Застаналата до Маршал Пеги Барбър изпръхтя.

— Малоумщини.

— Малоумщини? — обърна се Конти към нея. — Случвало се е и преди. Това не е просто артефакт, а активи.

— Активи? — възкликна Барбър. — Какви ги говорите?

— Говорим за стока — отговори Улф вместо Конти. Човекът от кабелната телевизия беше застанал най-отзад до сержант Гонзалес и прехвърляше стъклена пръчица за разбъркване на безалкохолни напитки из устата си. — Нещо много повече от вечерно забавление. Един многократно използваем ресурс на кабелната телевизия. Нещо, което би могло да се използва по най-разнообразни начини. Например да се излага в музеи, да се дава под наем на университети и изследователски институции, да се използва за други предавания или за продължение на това. Може би бъдеща легенда на телевизията или пък неин талисман.

Талисман, помисли си Маршал. Досега не беше имал представа колко амбициозни са били плановете на Блекпул за замръзналата котка.

Когато Улф застана отпред, Конти спря да крачи и се присъедини към него.

— Като кабелна телевизия, „Тера Прайм“ се явява член на една много малка общност — продължи Улф. — Въпреки усилията, които положихме да запазим всичко в тайна, знаехме, че за този проект ще се разчуе. Но бяхме сигурни, че нашият подбор ще елиминира всички, които не са на сто процента сигурни. — Той вдигна ръка до устата си и извади пръчицата. — Очевидно нашата увереност не е била оправдана.