Линкълн Чайлд: Зоната

Внезапен оглушителен трясък, подобен на оръдеен изстрел, разтърси ледниковата долина със силата на земен трус. Звукът заеча над тундрата под тях, застрелка се насам-натам като топка за тенис и постепенно утихна с отдалечаването си нататък в безкрайността. Горе лицето на ледника беше отрязано, а към ледените късове, които вече лежаха в подножието му, се бяха добавили тонове лед. Маршал почувства как сърцето му тревожно трепна. Въпреки че беше чувал много пъти този звук, неговата сила винаги го стряскаше.

Феръдей посочи с ръка.

— Видя ли? Точно това имах предвид. Долинен ледник като Страх би трябвало да завършва с приятен тънък език с минимално количество вода от топенето и здравословна зона на перколация 6 6 Във физиката, химията и естествените науки с термина се обозначава движението и филтрирането на течности през порести материали. — Б.пр. . Но този… този се разпада като морски ледник. Измервах основното топене…

— Това е работа на Съли, не твоя.

— … и то е извън скалата. — Феръдей поклати глава. — Дъжд, безпримерно топене, а се случват и други работи. Северното сияние през изминалите нощи. Забеляза ли го?

— Разбира се. Единичен цвят. Беше впечатляващо, но много необичайно.

— Необичайно — повтори замислено думата Феръдей.

Маршал не му отговори. От опит знаеше, че всяка експедиция, дори и толкова малобройна като тяхната, си има своята Касандра. Със своите удивителни познания, песимистичен мироглед, мрачни теории и възмутителни предсказания Райт Феръдей играеше много вещо тази роля. Маршал погледна тайно към биолога. Въпреки че го познаваше бегло като университетски колега, а тук беше прекарал цял месец в плътна близост до него, Маршал нямаше представа какво движи този човек.

Въпреки всичко, мислеше си той, когато напълни и затвори плика с пробата, записа местоположението в тефтера, а след това измери и фотографира мястото, откъдето я беше взел, Феръдей имаше право. И заради това събираше проби с почти истерична скорост. Ледникът е почти съвършеното място за неговите изследвания. По времето, когато се формира, докато акумулира сняг, той улавя органични останки: цветен прашец, растителни фибри, останки от животни. А когато започна да се отдръпва, докато бавно се топеше, щедро разкриваше тези тайни отново. Беше съвършеният подарък за един палеоеколог — съкровище от далечното минало.

Като се изключи това, че в отдръпването на ледника нямаше нищо бавно и грациозно. Той се разпадаше с обезпокоителна бързина и отнасяше своите тайни със себе си.

Сякаш като по даден знак от него се чу още един оглушителен трясък, последван от леден водопад. Маршал погледна по посока на шума със смесица от раздразнение и нетърпение. Този път от лицето на ледника се беше откъснало още по-голямо парче. Той се наведе към пробите си с въздишка, а после рязко се завъртя обратно по посока на ледника. Сред натрошените късове лед в основата му се виждаше част от планинския склон, който се беше оголил след това откъсване. Маршал се втренчи за миг в него, после подвикна на Феръдей:

— Ти нали носеше бинокъл?

— Ето го.

Маршал тръгна към него. Биологът беше измъкнал оптическия уред от джоба си и му го подаде с длан, обвита в дебела ръкавица. Маршал го взе, духна на окулярите, за да ги затопли, изтри изпотеното и го насочи към ледника.

— Какво има? — попита Феръдей и в гласа му се долови вълнение. — Какво виждаш?

Маршал облиза устни и остана вторачен в това, което откъсналият се лед беше разкрил.

— Пещера — отговори той.

Час по-късно стояха пред отломките в подножието на ледник Страх. Леденият дъжд беше спрял и слабото слънце се опитваше да пробие стоманеносивите облаци. Маршал набързо потърка ръце, опитвайки да се стопли. После огледа малката им група. Съли се беше върнал и доведе със себе си Анг Чен, техния докторант. С изключение на Пени Барбър, компютърния експерт, сега цялата експедиция се беше събрала при крайната морена 7 7 Терминалната, или крайната, морена оформя края на ледника и е известна и като хобот. — Б.пр. .

Пещерата лежеше право пред тях, а отворът й се очертаваше черен на фона на синия лед на глетчера. На Маршал му приличаше на дулото на чудовищен пистолет. Съли се беше вторачил в нея, дъвчейки отнесено долната си устна.

— Почти съвършен цилиндър — отбеляза той.

— Това без съмнение е вулканично разклонение — обяви Феръдей. Връх Страх е осеян с такива.