Лий Чайлд - Един изстрел

— Понякога вали.

— И това е щяло да бъде добре за него. Защото дъждът е щял да измие следите от гумите му. Както и да го погледнеш, трябвало е да дойде с вана и да стреля оттук. Логиката сочи това.

— Но не го е направил.

— Именно.

— Защо ли?

— Трябва да се връщаме в кантората ти. Там ти е мястото сега. Имаш да вършиш много работа. Трябва ти стратегия.

Хелън Родин седна зад бюрото си. Ричър отиде до прозореца и погледна към площада. Потърси недъгавия мъж с дебелия двуреден костюм. Не го видя.

— Каква стратегия? — попита Хелън. — Бар сам е избрал откъде да стреля, това е всичко. Просто изборът му може да не е бил добър — според теб или според някаква военна теория отпреди петнайсет години, която отдавна е забравил.

— Тия неща не се забравят — каза Ричър.

— Не съм убедена.

— Затова се е отказал от Чапман — каза Ричър. — Защото и той не е бил убеден. Затова е казал да потърсят мен.

— А защо ти си убеден?

— Защото съм изправен пред ситуация, в която добре обучен снайперист игнорира идеална огнева позиция и избира много по-лоша.

— Нали и в Кувейт Сити е стрелял от обществен гараж? Ти сам го каза.

— Да, но защото е бил подходящ за огнева позиция. Беше точно срещу изхода на жилищната сграда. Четиримата са вървели право към него. Повалил ги един след друг като плочки на домино.

— Минали са четиринайсет години — каза тя. — Може би вече не е толкова добър, колкото навремето.

— Тия неща не се забравят — повтори Ричър.

— Е, добре. Откъде следва обаче, че е по-малко виновен?

— Защото за лошия му избор на позиция трябва да има някаква причина. А зад всяка причина се крие мотив.

— И каква е била неговата причина?

— Вероятно доста сериозна, ако питаш мен. Защо иначе да се завре в сграда, почти на нивото на улицата, в пренаселен район, на място, където да остави толкова веществени следи, колкото Емерсън не е виждал през цялата си двайсетгодишна кариера?

— Добре де, кажи ми защо го е направил.

— Защото целта му е била именно да остави колкото се може повече улики.

Тя го изгледа.

— Но това е налудничаво!

— Мястото на инцидента е било истинска златна мина. Всички така се радваха колко много улики са намерили, че нито за момент не им хрумна да се запитат защо всъщност са толкова много. Дори и аз. Беше като на кино, Хелън. Като по учебник. Нещо подобно сигурно са преподавали на Белантонио в първи курс в колежа. Твърде идеално, за да е истина, следователно не е било истина. Нищо в цялата история не е истина. Да почнем с това: защо му е трябвало да носи шлифер? Било е топло, не е валяло, пък е бил и с кола. Но е бил с шлифер, за да остави характерни влакна, като се отърка в колоната. Защо е обул тези идиотски войнишки обувки? Само като ги погледнеш, и ти става ясно, че са като прахосмукачка. По тях полепва всичко. Защо е стрелял от тъмното? За да се вижда дулният пламък, някой да го забележи и после да се качат горе и да открият всички следи. Защо е остъргал ложата на пушката си в парапета? Та една такава пушка струва две хиляди и петстотин долара. Защо не е взел конуса със себе си? Можел е просто да го метне във вана, вместо да го оставя там.

— Смахната работа — каза Хелън.

— Има и две други обстоятелства, още по-смахнати — продължи Ричър. — Защо си е платил паркинга? Това не ми дава мира от самото начало. Питам се, кой би направил такова нещо? Но той го е направил. Само и само да остави една последна следа. Няма друго обяснение. Оставил е монета в брояча, за да снемем отпечатъците му. За да ни поднесе всичко по възможно най-лесен начин. За да направим връзка с гилзата, която сигурно също е оставил там нарочно.

— Паднала е в някаква цепнатина.

— Могъл е да я извади. Наоколо са се въргаляли всякакви жици, поне според доклада на Белантонио. Щяло е да му отнеме секунда-две.

Хелън се замисли.

— И какво е другото обстоятелство? — попита тя.

— То е лесно да се открие, стига да гледаш в правилната посока. На него му е било нужно да вижда фонтана откъм юг, не откъм запад. Това е било жизненоважно за целите му. Да му се пада надлъж, не напречно.

— Защо?

— Защото той не е пропуснал целта, Хелън. Стрелял е нарочно във фонтана. Искал е куршумът да попадне във водата по дългата ос, не по късата, като в балистичен басейн, за да може по-късно да го открият невредим. Като потвърждение, че е излетял от неговата цев. Ако беше стрелял напряко на езерцето, куршумът е щял да се удари в стената и да се сплеска.