Лий Чайлд - Един изстрел

— Отбий и спри — каза Ричър. — Ето тук, вдясно.

— Не мога да спра тук! — каза Хелън.

— Няма нищо, спри! Все едно си пукнала гума. Ето тук.

Тя натисна рязко спирачките, изви волана и отби вдясно върху защрихованата ничия земя. Гумите на колата зашляпаха ритмично върху плътните бели линии. После шляпането се забави и колата спря.

— Върни малко назад — каза той.

Тя даде заден ход, сякаш се готвеше да паркира до бетонния парапет.

— Дай напред един метър — каза той.

Тя даде метър напред.

— Сега е добре — каза той.

Свали прозореца. Лентата от лявата им страна беше гладка и чиста, но островът, върху който бяха спрели, беше пълен с прахоляк, дребни камъчета и боклуци от минаващите коли. Имаше какво ли не: бирени кутийки, изпаднали престилки от калници, стъкълца от счупени фарове, пластмасови парчета от чукнати брони. Далеч вляво от тях се чуваше тътенът на транзитния трафик по главния мост. Но по тяхната лента нямаше движение. Мина цяла минута, преди да ги задмине някакъв самотен пикап. Малката кола се разклати от въздушната му струя. После всичко отново утихна.

— Не е много оживено — каза той.

— Така е винаги — отвърна тя. — Този надлез не води кажи-речи доникъде. А толкова пари прахосаха да го построят… Но явно все имат нужда да строят нещо.

— Погледни нататък — каза Ричър.

Платното беше повдигнато на високи бетонни колони и в този участък минаваше на около дванайсет метра от земята. Мантинелата беше висока почти метър. Зад нея, право напред и леко вдясно, се виждаше горният етаж на библиотеката. Имаше красив корниз от бял варовик, отгоре с керемиден покрив. Изглеждаше близо, сякаш можеше да се пипне с ръка.

— Какво? — попита Хелън.

Ричър посочи с пръст, после се наведе назад, за да може тя да види. От мястото, където се намираха, се откриваше като на длан пешеходната зона с фонтана, като тесният проход между басейна и преградната стена се падаше на една линия с входа на сградата, в която се намираха Държавната автомобилна инспекция и наборното бюро.

— Джеймс Бар беше снайперист — каза Ричър. — Нито много добър, нито много слаб, във всеки случай един от нашите, обучаван цели пет години. Както всяко обучение, и това преследва определена цел. Взимат се хора, които може и да не са умни по рождение, но се правят да изглеждат умни чрез насаждане на определени тактически умения. Тези умения се култивират и развиват, докато напълно се автоматизират и станат втора природа.

— Нищо не разбирам.

— Един добре обучен снайперист би стрелял оттук — каза той. От надлеза на магистралата. Защото от тази огнева позиция целите идват право към него в индийска нишка през тесния проход. Така ги взима на прицел, без изобщо да мести цевта. Те просто му кацат един по един на мушката. Докато да се целиш отстрани в движеща се мишена е много по-трудно. Те са му минавали от ляво на дясно, при това доста бързо. Трябвало е да пресмята ъгъл на компенсация, да мести цевта след всеки изстрел.

— Но не е стрелял оттук.

— Това искам да кажа и аз. Не е, а тъкмо оттук е трябвало да стреля.

— Е, и?

— Човекът е имал ван. Можел е да отбие за малко тук, където сме ние сега. Точно на това място. Можел е да се прехвърли на задната седалка и да отвори плъзгащата се врата. Можел е да стреля направо от вана, Хелън. С тия тъмни прозорци, при толкова малко движение, никой е нямало да види нищо. Щял е да изгърми и шестте патрона, почти без да се цели, като и шестте гилзи са щели да останат вътре във вана, след което да затвори вратата, да седне обратно зад волана и да потегли. Хем по-добро място за стрелба, хем никакви следи. Никакви улики, единствено гумите му са щели да се допират до асфалта.

— Но оттук е доста по-далеч. Разстоянието е по-голямо.

— Разстоянието е около шейсет метра. Бар стреля безпогрешно от пет пъти по-голяма дистанция. Като всеки обучен снайперист. С „М1А Супер Мач“ шейсет метра са все едно от упор.

— Можело е да му запишат номера. Оттук все някой минава. Или поне да запомнят вана.

— Номерата му са покрити с кал. Може би нарочно. Не, той със сигурност е щял да се измъкне. След пет минути е щял да бъде на седем-осем километра оттук. Много по-лесно, отколкото да се провира по задръстените улици в центъра.

Хелън Родин не каза нищо.

— Освен това е очаквал слънчево време — продължи Ричър. — Ти сама ми каза, че по това време на годината обикновено е слънчево. В пет следобед слънцето е щяло да му свети от запад право в гърба. Да осветява целите му. Това е идеално условие за един снайперист.