Лий Чайлд - Един изстрел

— Вие бяхте ли тук — запита той, — когато се случи това?

— Да — отвърна тихо Хелън Родин.

— Видяхте ли всичко?

— Отначало не. Чух първите три изстрела. Прозвучаха много бързо един след друг. Първо един, после кратка пауза, после два почти едновременно. После отново пауза, малко по-дълга, но едва ли е била повече от секунда. Колкото да стана от мястото си и да погледна през прозореца. Беше ужасно.

Ричър кимна. Смело момиче, каза си той. Чува изстрели и вместо да се скрие под бюрото, отива да види какво става. После си повтори наум: Първо един, после кратка пауза. Сякаш опитен снайперист бе изчакал да види къде е попаднал първият изстрел, със студена цев. Толкова параметри определят попадението — студената цев, разстоянието, посоката на вятъра, улавянето на целта през мерника.

— Видяхте ли да умират хора?

— Двама — каза тя, застанала зад гърба му. — Беше ужасно.

— Двама с три изстрела?

— Веднъж е пропуснал. Или с четвъртия, или с петия изстрел. От полицията не са сигурни. Откриха куршума във фонтана. Затова е празен. Трябваше да източат водата.

Ричър не каза нищо.

— Куршумът е веществено доказателство — продължи тя. — Чрез него е идентифицирано оръжието на престъплението.

— Познавахте ли някого от убитите? — запита той.

— Не. Всички са случайни хора, струва ми се. Попаднали не там, където трябва.

Ричър отново не отговори.

— Видях изстрелите — продължи тя. — Ей там, в тъмното. Като малки ярки проблясъци.

— Дулен пламък — поясни Ричър.

Той се извърна от прозореца. Тя му подаде ръка.

— Хелън Родин. Съжалявам, че не ви се представих веднага.

Ричър пое ръката й. Беше топла и енергична.

— Просто Хелън? — запита той. — А не Алена Алексеевна или нещо такова?

Тя го погледна стъписано.

— Откъде, по дяволите, знаете това?

— Запознах се с баща ви — каза той и пусна ръката й.

— Така ли? Къде?

— В службата му. Току-що.

— Били сте при него? Днес?

— Оттам идвам.

— Но защо сте били в неговата служба? Вие сте мой свидетел! Той не е трябвало да ви вижда.

— Много държеше да поговорим.

— И какво му казахте?

— Нищо. Задавах му въпроси.

— Какви въпроси?

— Исках да разбера колко са силни уликите му. Срещу Джеймс Бар.

— Джеймс Бар е мой клиент. А вие сте свидетел на защитата. Трябвало е да говорите с мен, не с баща ми.

Ричър не каза нищо.

— За жалост доказателственият материал срещу Джеймс Бар е твърде солиден.

— Откъде знаете името ми? — попита Ричър.

— От Джеймс Бар, разбира се — каза тя. — Откъде другаде?

— От Бар?! Не мога да повярвам.

— Тогава чуйте това.

Тя се извърна, пресегна се съм бюрото си и натисна копчето на стар касетофон. Ричър чу непознат глас да казва: „Нямаш полза да отричаш.“ Хелън натисна бутона за пауза и задържа пръста си на него.

— Това е първият му адвокат. Вчера се сменихме.

— Как така? Той не беше ли в кома?

— Формално съм наета от сестрата на Бар. Тя му е най-близката роднина.

После Хелън вдигна пръст от паузата, чу се съскане, шумове като от затворено помещение и накрая един глас, който Ричър не бе чувал цели четиринайсет години. Но който веднага позна, защото си беше същият като тогава — нисък и плътен, леко дрезгав. Глас на мъж, който говори рязко. Гласът каза: „Доведете ми Джак Ричър.“

Ричър замръзна от изумление. Хелън Родин натисна стопа.

— Видяхте ли? — каза тя. После погледна часовника си. — Десет и половина. Ако изчакате малко, ще можете да участвате в срещата ми с клиента.

Тя го показа на гостите си като фокусник на циркова арена, който вади зайче от цилиндъра си. Първият, който влезе в кабинета й, беше някакъв мъж, когото Ричър веднага определи като бивш полицай. Казваше се Франклин частен детектив, който работел с правни кантори. Двамата се здрависаха.

— Вие сте почти неоткриваем! — каза Франклин.

— Грешите — каза Ричър. — Аз съм напълно неоткриваем.

— Бихте ли ми обяснили защо? — В погледа на Франклин се четяха и други въпроси. Чисто полицейски. Като например: Колко струва тоя тип като свидетел? Откъде се взе? Дали не е престъпник? Беглец от закона? Ще спечели ли доверието на съдебните заседатели?

— Това ми е нещо като хоби — отвърна Ричър. — Или по-скоро личен избор.

— Значи сте чист?

— Можете да ядете от шепите ми.

После влезе една жена. Някъде между трийсет и пет и четирийсетгодишна, облечена като невзрачна чиновничка, недоспала и видимо разтревожена. Но въпреки уплахата не беше грозна, още по-малко непривлекателна. Имаше вид на почтена, симпатична жена. Дори беше хубавичка. Сестрата на Джеймс Бар. Ричър я позна от пръв поглед. Същият цвят на лицето, косата и очите като на Бар, само че с по-меки, женски черти, плюс възрастовата разлика.