Лий Чайлд - Един изстрел

Новопостроеното крило на обществения гараж маркираше северната граница на градския център. Разширението предполагаше очаквано разрастване на търговската зона.

Намираше се на юг и леко на запад от мястото, където бяха лежали труповете. Съвсем наблизо. Право на запад оттам и на двойно по-голямо разстояние зад сградата минаваше извивката на шосейния надлез. От нея се виждаха около трийсетина метра, след което шосето се скриваше зад градската библиотека. После, вече поизправено, минаваше зад новата стъклена кула, която се падаше право на север от пешеходната зона. Върху черна гранитна плоча до парадния вход беше гравирано логото на Ен Би Си. Работното място на Ан Яни, каза си Ричър, както и на дъщерята на Родин. На изток от пешеходната зона оставаше сивата административна сграда с Държавната автомобилна инспекция и наборното бюро. Оттам бяха излезли жертвите. Всички до един бяха минали през онази врата. Как се беше изразила Ан Яни? Разотивали се по домовете си в края на една напрегната работна седмица. И както си ходели забързано, всеки към своята паркирана някъде наблизо кола или към автобусната спирка за вкъщи, попаднали в един кошмар. Сигурно тесният проход между двете ниски стени ги е накарал да забавят крачка и да се подредят в колона по един. Като мишени на панаирджийско стрелбище.

Ричър мина по цялата дължина на изпразнения фонтан, докато се изправи пред въртящата се врата в основата на стъклената кула. Влезе във фоайето и се огледа за етажен указател. В една стъклена витрина имаше филцово табло с набучени по него надписи от пластмасови букви. Студията на Ен Би Си заемаха целия втори етаж. Голяма част от офисите по останалите етажи се оказаха незаети, а и онези, които се наемаха, явно сменяха толкова често обитателите си, че управата на сградата беше въвела системата с филцовия фон и подвижните пластмасови букви. Ричър намери това, което търсеше, на четвъртия етаж: Хелън Родин — адвокатска кантора. Надписът беше леко накриво, интервалите между буквите неравни. Е, все пак тук не е Рокфелер Сентър, помисли си той.

Пред асансьора застанаха двама — Ричър и някаква руса хубавица. Докато се возеха нагоре, той я огледа, тя него също. После блондинката слезе на втория етаж и Ричър се досети, че това е Ан Яни. Позна я от репортажа по телевизията. Каза си, че сега остава само да срещне Емерсън от местния полицейски участък, и всички главни герои на драмата щяха да се подредят от плът и кръв.

Намери кантората на Хелън Родин в предната част на сградата, откъм площада. Сигурно от прозорците си беше видяла станалото. Той почука, чу отвътре приглушен отговор и влезе. Предното помещение беше празно, със секретарско бюро. Зад бюрото нямаше никой. Имаше вид на ползвано, но не и напоследък. Още няма секретарка, каза си той. Не й е дошло времето.

Той почука на вратата на кабинета. Отговори му същият глас. Влезе и видя Хелън Родин, седнала зад друго подобно бюро, също купено на старо. Позна я от снимката на стената при баща й. Само че отблизо изглеждаше още по-добре. Нямаше още трийсет, висока, но с крехки кости. Хем слаба, хем атлетична. Във всеки случай не страдаше от анорексия. Беше млада жена, която или бягаше за здраве сутрин, или бе играла футбол в колежа, или бе имала късмета да се роди с превъзходна обмяна на веществата. Русата й коса беше дълга, сините й очи бяха същите като на баща й. В погледа й се четеше интелигентност. Беше облечена в черен костюм с панталон, а под сакото й се виждаше тясна блузка, опъната на бюста. Ликра, каза си Ричър. Нищо не може да се сравнява с нея.

— Здравейте! — каза тя.

— Аз съм Джак Ричър — представи се той.

Тя го изгледа смаяно.

— Сериозно? Да не ме поднасяте? Наистина ли сте Ричър?

Той кимна.

— Откакто се помня.

— Невероятно!

— Защо да е невероятно? Всеки е някой.

— Искам да кажа, как разбрахте, че ви търсим? Никъде не можахме да ви открием.

— Гледах по телевизията репортажа на Ан Яни, в събота сутрин.

— Добре все пак, че има телевизия — каза тя. — И слава богу, че се отзовахте.

— Бях в Маями — каза Ричър. — С една танцьорка.

— С танцьорка ли?

— Норвежка — поясни той.

Пристъпи до прозореца и погледна навън. Кабинетът беше на четвъртия етаж на сградата, но самата сграда беше на хълм, така че оттук се виждаше как главната търговска улица се спуска право надолу. С надлъжната си ос фонтанът беше успоредно на нея. По-скоро се падаше продължение на улицата, която щеше да минава през него, ако не я бяха отбили заради пешеходната зона. Положително някой стар жител на града, завърнал се след дълго отсъствие, щеше да се изненада да открие продълговата водна площ там, където в миналото бе минавала улица. Погледнат отгоре, фонтанът беше значително по-дълъг и тесен, отколкото изглеждаше отстрани. Изпразнен от вода и само с тънък слой тиня по дъното, той имаше тъжен и запуснат вид. На отсрещния му край, леко вдясно, се издигаше новото крило на обществения гараж. Падаше се малко по-ниско спрямо площада. Разликата във височината беше около половин етаж.