Лий Чайлд - Един изстрел

— Дошъл съм да разреша всичките ти проблеми.

— А, така ли?

— Не бе, шегувам се. Искам да ти задам няколко въпроса.

Мъжът замълча за миг.

— За Джеймс Бар ли? — попита той.

— Позна.

— Не става.

— Не става?

— Не разговарям с репортери.

— Не съм репортер.

— Това отвън е петлитров мустанг с всички екстри. Не е нито полицейски, нито под наем. Номерата са от Индиана. Има лепенка на Ен Би Си зад стъклото. И си мисля: ти си репортер, който се гласи да пише за Джеймс Бар, как бил използвал моето стрелбище, за да се подготви.

— А така ли е наистина?

— Казах ти, не разговарям.

— Но Джеймс Бар е идвал тук, нали?

— Не разговарям! — повтори мъжът. В гласа му нямаше заплаха, само решителност. Нямаше враждебност, а констатация на факта. Не разговаряше, и толкова. В бараката настана тишина. Чуваше се само далечната пушечна стрелба и тихо хрипливо бръмчене от съседната стая. Вероятно някой стар хладилник.

— Не съм репортер — каза Ричър. — Взех тази кола назаем от позната журналистка. За да дойда дотук.

— А кой си тогава?

— Някой, който познава Джеймс Бар от ония години. Искам да науча повече за неговия приятел Чарли. Защото мисля, че този негов приятел, Чарли, го е повел по лош път.

Мъжът не каза: Какъв приятел? Не попита: Кой е тоя Чарли? Само поклати глава.

— Не мога да ти помогна.

Ричър премести погледа си върху рамкираната мишена.

— Това твое ли е?

— Всичко, което виждаш наоколо, е мое.

— Каква беше дистанцията?

— Защо питаш?

— Защото ако е била петстотин метра, си доста добър. Ако е била седемстотин и петдесет, си много добър. А ако е била хиляда, си невероятен.

— Ти стреляш ли? — попита мъжът.

— Стрелях. Едно време.

— Във войската ли?

— Да, преди години.

Мъжът се пресегна и откачи рамката от пирона. Положи я внимателно на тезгяха, с лицето надолу. С вече избледняло на гърба мастило беше написано: 1978. Морска пехота на САЩ. Открит турнир на 1000 м. Сержант Самюъл Кеш, трето място.

— Ти ли си сержант Кеш? — попита Ричър.

— Вече не съм. Уволних се.

— И аз така.

— Но ти не си от морската пехота.

— Личи ли ми?

— Отдалеч.

— Аз съм от сухопътните войски. Баща ми беше морски пехотинец.

Кеш кимна.

— Значи си наполовина човек.

Ричър прокара пръст по стъклото, върху дупките от куршуми. Добре групирана петорка, шестият съвсем малко встрани.

— Добра стрелба — каза той.

— Днес бих се радвал, ако го направя и от два пъти по-близо — каза мъжът.

— И аз така — повтори Ричър. — Времето лети.

— Да не искаш да кажеш, че някога си могъл?

Ричър не отговори. Истината беше, че той веднъж бе спечелил същия този турнир на 1000 метра, и то точно десет години след като Кеш се бе задоволил с третото място. И шестте му куршума бяха попаднали точно в центъра на мишената, образувайки една почти правилна дупка с назъбени краища, колкото да се провре мъжки палец. После, в течение на дванайсет напрегнати месеца, бе местил лъскавата купа от бюро на бюро, от лавица на лавица по различните си служби. За него това беше една много успешна година, през която бе достигнал върха на възможностите си — физически, умствени, психически, всякакви. През тези дванайсет месеца той не бе направил пропуск, нито в буквалния, нито в преносния смисъл. Но на следващата година не си бе дал труда да защити титлата, въпреки че началниците му от военната полиция много държаха на това. Едва по-късно, от дистанцията на времето, той разбра, че решението му е означавало поне две неща: началото на неговия бавен и мъчителен развод с армията и навлизането в един период на лутане и неспокойствие. През който щеше да каже „сбогом“ на много неща, без дори да се обърне назад. И през който щеше да търси все нещо ново, независимо какво, само да не е познатото старо.

— Хиляда метра си е далечко — каза сержант Кеш. — Да ти кажа право, откакто съм напуснал морската пехота, не съм срещал човек, който да може изобщо да уцели мишената от това разстояние.

— Аз бих могъл най-много да закача ъгълчето — каза Ричър.

Кеш вдигна рамката от тезгяха, обърна се и я закачи на пирона. Изравни я с десния си палец.

— Тук нямам хилядаметров полигон — каза той. — Това би било чисто разхищение на патрони, а и не желая да унижавам клиентите си. Но затова пък имам едно хубаво тристаметрово стрелбище, което тази сутрин е свободно. Можеш да се пробваш на него. Човек като теб, който е могъл да закачи ъгълчето на хиляда, ще се справи доста добре на триста.