Лий Чайлд - Един изстрел

— Не така — отвърна той. — Искам да наемеш конкретен човек на име Франклин. Хелън Родин ще ти даде координатите му. Тя има кантора в същата сграда, през един етаж над вас.

— Защо тя сама не го наеме тоя Франклин?

— Защото тя не може да си го позволи. Докато вие можете. Поне бюджет имате. Да го наемете за цяла седмица ще ви излезе по-евтино от една прическа на оня, който чете прогнозата за времето.

— И после?

— После сглобяваме всичко и ти пускаш новината.

— И какво получавам в замяна?

— „Пулицър“. „Еми“. Повишение, нова работа.

— Ти откъде ги разбираш тия неща? Не работиш в телевизия.

— Но съм работил в армията. Там подобно нещо би ми донесло Бронзова звезда. Горе-долу съответства на „Пулицър“ при вас. Във всеки случай по-добре е, отколкото да ти бръкнат с пръст в окото.

— Не знам какво да ти кажа — отговори тя. — Би трябвало да се обадя на полицията и да те предам.

— Не можеш — каза той. — Посегнеш ли към телефона, хуквам нагоре по рампата. Те никога няма да ме открият. Днес цял ден ме търсят.

— Не ме интересуват наградите.

— Ами тогава го направи за слава — каза той. — За удоволствие. За професионално удовлетворение.

Той се наведе на една страна и измъкна от задния си джоб салфетката с номера на Хелън. Подаде й я с два пръста през процепа на прозореца. Ан Яни я пое предпазливо, като гледаше да не докосва пръстите му.

— Обади се на Хелън — каза той. — Още сега. Тя ще гарантира за мен.

Ан Яни извади от чантичката си мобилен телефон и набра номера. После му върна салфетката. Сложи телефона до ухото си и се заслуша.

— Хелън Родин? — каза тя. После вдигна нагоре прозореца, за да не чува Ричър разговора й. Той прие на доверие, че наистина говори с Хелън. Защото можеше само да е поела салфетката, а да е набрала съвсем различен номер. Не 911, понеже я бе видял да натиска десет цифри, но като нищо можеше да се е обадила направо на дежурния по участък. Всеки уважаващ себе си репортер сигурно знаеше номера наизуст.

Но Ан Яни наистина говореше с Хелън. Защото в един момент свали прозореца докрай и му подаде телефона.

— Това истина ли е? — попита го Хелън.

— Мисля, че самата тя още не е решила — отвърна Ричър. — Но може и да свърши работа.

— Дали е разумно?

— Разполага с всички необходими ресурси. Освен това за нас е добре, ако медиите са в течение.

— Дай й телефона.

Ричър подаде апарата обратно през прозореца. Този път Ан Яни не вдигна стъклото и той чу разговора й с Хелън. Отначало гласът й звучеше скептично, после неутрално и накрая — донякъде убедено. Разбраха се още на следващата сутрин да се видят на четвъртия етаж. След което Ан Яни затвори.

— Пред кантората й има полицай — каза Ричър.

— Знам, тя ми каза — отвърна Ан Яни. — Но търсят теб, не мен.

— И как точно ще постъпиш?

— Още не съм решила.

Ричър замълча.

— Предполагам, че най-напред трябва да разбера мотивите ти — продължи тя. — Естествено, на теб не ти пука за Джеймс Бар. Значи правиш го заради сестрата. Роузмари, така ли беше?

Ричър я наблюдаваше внимателно, тя — него. Погледът й беше проницателен, поглед на професионален журналист.

— Отчасти заради Роузмари — отговори той.

— Но?

— Може би го правя и заради кукловода. Който си е въобразил, че е голям хитрец. А това не ми харесва. Направо ме дразни. Иска ми се да му покажа кой е по-хитрият.

— Значи заради едното предизвикателство?

— Той е наредил да убият момичето, Яни. Тя беше една малка глупачка, която си търсеше приключения. Единствената й вина е, че нагази където не трябваше. Затова той заслужава възмездие. Това е за мен предизвикателството.

— Ти съвсем бегло си я познавал.

— Което не я прави по-малко невинна.

— Е, добре.

— Добре какво?

— Ен Би Си ще се бръкне да плати на Франклин. Да видим какво ще излезе от тая работа.

— Благодаря ти — каза Ричър. — Наистина.

— Има защо — отвърна тя.

— И още веднъж ти се извинявам. Задето те уплаших.

— За малко не умрях от ужас.

— Много съжалявам.

— Друго има ли?

— Да. Трябва да ползвам колата ти.

— Моята кола?

— Да, твоята.

— За какво ти е?

— За да спя в нея и да ида до Кентъки.

— Какво ще търсиш в Кентъки?

— Там се намира една част от пъзела.

Ан Яни поклати глава.

— Това е налудничаво.

— Аз шофирам внимателно.

— Караш ме да оказвам съдействие на един престъпник, беглец от закона.

— Не съм престъпник — отвърна Ричър. — Щях да бъда, ако бях признат за виновен от съда. Следователно не съм и беглец от закона. Не съм бил арестуван, не са ми повдигнати обвинения. Просто съм заподозрян, това е всичко.