Лий Чайлд - Сигнал за опасност

Здесь есть возможность читать онлайн «Лий Чайлд - Сигнал за опасност» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сигнал за опасност: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сигнал за опасност»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Хоби Куката дължи целия си живот на една тайна отпреди близо трийсет години. Свободата си, положението си, парите, всичко.
Затова е взел мерки да запази тайната. Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Името е Джак Ричър.
Тя се свързва с него. Той се съгласява да действа. Нов сигнал. Хоби се намесва, за да ликвидира опасността.
Най-голямата му грешка от трийсет години насам. Джак Ричър разполага само с няколко дни, за да си проправи път през лабиринтите на военната бюрокрация, съдебната антропология и бруталния свят на финансовите акули в Манхатън. А в средата на паяжината го очаква Хоби Куката, най-сериозният противник, с когото Ричър някога се е сблъсквал.

Сигнал за опасност — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сигнал за опасност», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

18

Знаеше, че умира, защото към него се приближаваха лица, които познаваше. Идваха едно след друго на дълга върволица, без край, по едно или две заедно, и сред тях нямаше непознати. Бе чувал, че умирането е нещо подобно. Животът ти трябва да премине пред очите като филмова лента. Всички го казваха. Сега му се случваше. Значи щеше да умре.

Реши, че краят ще дойде, когато лицата изчезнат. Питаше се кое ли ще бъде последното. Имаше неколцина кандидати. Питаше се кой определяше реда. Чие беше това решение. Чувстваше се донякъде раздразнен, че не го питат. А и какво щеше да стане след това? Какво щеше да стане, след като изчезнеше и последното лице?

Нещо обаче дълбоко не беше наред. Появи се физиономия, която не бе виждал никога. Едва тогава осъзна, че всъщност армията командва парада. Нямаше как иначе. Само армията можеше да допусне лице, което не бе виждал никога. Напълно непознато, появило се не когато трябва, не където трябва. Имаше чувството, че е прав. По-голямата част от живота си бе прекарал под контрола на армията. Струваше му се логично тъкмо военните да организират последната част, финала. А и една-единствена грешка можеше да бъде простена.

Само че този тип го докосваше. Удряше го. Причиняваше му болка. Изведнъж разбра, че парадът е свършил, преди да се появи този. Той не беше част от парада. Бе дошъл след него. Може би бе дошъл, за да го довърши? Да, явно беше това. А как иначе? Този човек беше дошъл, за да се погрижи да умре по разписанието. Парадът бе приключил, а армията не можеше да допусне точно той да го надживее. Защо иначе ще си правят труд да устройват цял парад, ако след това ще го оставят да живее? Беше безсмислено. Абсолютно излишно. Щеше да представлява сериозен пропуск в процедурите. Опита се да си припомни кой се бе появил преди последния човек. Предпоследното лице, което всъщност беше последно. Не помнеше. Не бе внимавал. Отпусна се и умря, преди да си спомни.

Беше мъртъв, но все още мислеше. Това нормално ли беше? Това ли беше животът след смъртта? В продължение на трийсет и девет години бе смятал, че няма задгробен живот. Някои бяха съгласни с него, други спореха. Той винаги бе настоявал на своето. А сега беше попаднал точно в задгробния живот. Някой щеше да дойде и да му се присмее — Казвах ли ти? Непременно. Самият той не би оставил някого на мира, ако е бил толкова заблуден. Поне щеше да му натрие носа приятелски.

Видя Джоди Гарбър. Тя щеше да му обясни. Не, не беше възможно. Тя не беше мъртва. Само мъртвец би могъл да ти крещи в отвъдното, нали? Жив човек не би могъл. Очевидно. Живите не бяха в отвъдното. А Джоди Гарбър беше жива. Беше се погрижил да е така. В това беше цялата работа. А беше сигурен, че с нея никога не е обсъждал задгробния живот. Или го бе правил? Може би преди много години, когато все още беше малка? Във всеки случай това беше Джоди Гарбър. И се канеше да му каже нещо. Седна пред него и прибра косата зад ушите си. Дълга руса коса, малки уши.

— Здрасти, Ричър — каза му тя.

Нейният глас. Без съмнение. Няма грешка. Значи може би и тя бе мъртва. Може би след автомобилна катастрофа. Каква ирония на съдбата! Може би я е блъснал някой камион на Бродуей, когато се е прибирала у дома от Световния търговски център.

— Ей, Джоди — обади се той.

Усмихна му се. Имаше контакт. Значи наистина беше умряла. Само един мъртвец може да чуе гласа на друг мъртвец. Все пак трябваше да разбере.

— Къде сме? — попита я.

— В „Сейнт Винсънт“. Светията, нали знаеш?

Беше чувал за свети Петър. Онзи, който стои пред портите. Беше го виждал на картинки. Или на карикатури. Беше старец с дълга роба и с брада. Стоеше на нещо като амвон и задаваше въпроси — защо трябва да те пусне вътре. Само че не помнеше свети Петър да му е задавал каквито и да било въпроси. Може би щеше да стане малко по-късно.

А кой беше свети Винсънт? Може би този, който отговаряше за мястото, където изчакваш въпросите на свети Петър? Нещо като подготвителен лагер. Нещо като Форт Дикс. Е, подготвителният лагер нямаше да е проблем за него — това беше най-лесната част от службата му. Би могъл да го преживее още веднъж. Но все пак се ядосваше. Беше станал майор в края на краищата. Беше звезда. Имаше медали. Защо ще го изпращат пак в тренировъчен лагер?

И защо Джоди беше там? Би трябвало да е жива. Даде си сметка, че лявата му ръка е свита в юмрук. Беше ядосан. Много. Беше спасил живота й, защото я обичаше. Защо сега беше мъртва!? Какво, по дяволите, ставаше? Опита се да се надигне. Нещо го притискаше и му пречеше. Какво беше това? Или щяха да му обяснят, или някой щеше да си изпати.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сигнал за опасност»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сигнал за опасност» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Лий Чайлд - Утре ме няма
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Врагът
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Покушението
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Един изстрел
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Вечерен курс
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Аферата
Лий Чайлд
Лий Чайлд - 61 часа
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Нещо лично
Лий Чайлд
Отзывы о книге «Сигнал за опасност»

Обсуждение, отзывы о книге «Сигнал за опасност» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x