Лий Чайлд - Сигнал за опасност

Алън стисна Джоди по-силно.

— Това са глупости — каза той.

Ричър поклати глава. Болката проблясваше в очите му като мълния.

— Не, не са. Наш Нюмън току-що идентифицира скелета на Виктор Хоби. В момента се намира в един ковчег в Хавай, а на шийните му прешлени е окачена табелата с твоето име.

— Глупости — повтори Алън.

— Зъбите — продължи Ричър. — Разпознал го е по зъбите. Родителите на Виктор Хоби са го водили на зъболекар цели трийсет и пет пъти, за да има здрави зъби. Всичко е добре документирано. Нюмън е прегледал щателно рентгеновите снимки и ги е сравнил с един от черепите. Всичко съвпада. Не може да има грешка.

Алън мълчеше.

— Крил си се успешно цели трийсет години — продължи Ричър. — Докато старците на Хоби не са решили да вдигнат шум и да изпратят някого по следите на сина си. Вече не можеш да се криеш, защото ще трябва да отговаряш за постъпките си. Пред мен.

Алън изсумтя подигравателно. От гримасата здравата част на лицето му стана зловеща като обгорената.

— Защо ще отговарям пред теб?

Ричър премигна, за да прогони капка кръв от окото си. Пистолетът в ръката му не трепваше.

— Поради много причини — отговори той. — Аз съм тук като представител на много хора. Като Виктор Труман Хоби например. Той е бил герой, но е отписан като дезертьор. Родителите му са страдали цели трийсет години. Тук съм и от тяхно име. И от името на Гънстън и Забрински. И двамата са били лейтенанти от военната полиция, и двамата са били по на двайсет и четири. На двайсет и четири и аз бях лейтенант от военната полиция. Те са били убити заради гадостите, които си направил. Смятай, че си имаш работа с тях. Заради боклук като теб са умрели свестни хора. Затова ще отговаряш пред мен.

Алън го гледаше безизразно. Придърпа Джоди към себе си, за да я намести точно отпред, после заби куката още по-силно и кимна едва забележимо.

— Добре, бях Карл Алън — каза той след малко. — Вече няма значение. Бях Карл Алън, а после станах Виктор Хоби. Бях Виктор Хоби много дълго, по-дълго, отколкото бях Алън. Сега, струва ми се, и това свърши. Сега ще стана Джак Ричър.

— Какво?

— Това е сделката — каза Алън. — Това са условията ми. Даваш ми името си и получаваш живота на тази жена.

— Какво? — попита Ричър още веднъж.

— Трябва ми самоличността ти — отвърна Алън. — Името ти.

Ричър го гледаше втренчено.

— Ти си скитник — продължи сакатият. — Нямаш семейство, никой няма да тъгува за теб.

— И какво после?

— После ще умреш — каза Алън. — Не може да има двама души с едно и също име, нали? Сделката е почтена. Твоят живот срещу живота на жената.

Джоди гледаше Ричър безмълвно.

— Няма начин — каза той.

— Ще я застрелям — каза Алън.

Ричър отново поклати глава. Болката беше страхотна. Усилваше се и се разпространяваше и зад двете му очи.

— Няма да я застреляш. Помисли малко, Алън. Ти си боклук, невероятен егоист. Ако я застреляш, аз ще застрелям теб. Веднага. Достатъчно близо си, за да те улуча. Целя се в главата ти. Ако натиснеш спусъка, ще го натисна и аз. Ако тя умре, ти ще умреш само стотна от секундата след това. Няма да успееш да се прицелиш в мен. Няма да имаш време. Безизходица. Патова ситуация. Помисли си.

Втренчи се в него в полумрака през болката. Класическа ситуация. Имаше обаче един проблем. Сериозен недостатък в анализа му. Знаеше го. Осъзна го и го обзе страх. Алън го осъзна в същия момент. Ричър разбра, защото го прочете в очите му.

— Грешиш — каза Алън. — Пропускаш нещо много важно.

Ричър мълчеше.

— В момента ситуацията е патова — продължи Алън — и това няма да се промени, докато аз стоя тук, а ти там. Само че… колко време ще останеш на мястото си?

Ричър преглътна. Болката го разкъсваше.

— Колкото е необходимо. Имам предостатъчно време. Сам каза, че съм скитник. Нямам никаква бърза работа.

Алън се усмихна.

— Храбри думи — рече той. — Само че от главата ти тече кръв. В черепа ти е забито парче метал. Виждам го много добре.

Джоди кимна отчаяно. Очите й бяха изпълнени с ужас.

— Къри, погледни и му кажи.

Мъжът на канапето изви врат назад и го погледна. Очите му се разшириха от ужас.

— Това е пирон — каза той. — Най-обикновен гвоздей. Забил се е в главата ти.

— От плота в приемната — добави Алън.

Къри отново се обърна напред и Ричър разбра, че бе казал истината. Болката се усили още повече. Прорязваше го някъде в челото, малко над очите. Адреналинът я бе потискал дълго време, но не беше възможно да издържи дълго само на адреналин. Наложи си да не мисли за нея, напрегна волята си, но болката не намаляваше. Беше едновременно прорязваща като бръснач и тъпа, пулсираща. Пред очите му проблясваха мълнии. Кръвта беше напоила цялата предна част на ризата му. Премигна, но вече не виждаше нищо с лявото си око. Кръвта се стичаше и по ръката му и капеше на пода от краищата на пръстите му.