Лий Чайлд - Покушението

— Може ли да поговорим за минута насаме? — попита тя.

— Няма нужда — отвърна той. — Моят отговор е: да.

— Та ти още не знаеш какъв е въпросът!

— Ти ми имаш доверие, защото навремето си имала доверие на Джо, който пък имаше доверие на мен. С това цикълът се затваря. Сега вероятно ще ме питаш дали аз имам доверие на Нили, и отговорът отново е: да, така че и този въпрос е приключен. Аз й вярвам, следователно и ти можеш спокойно да й се довериш.

— Ами добре тогава — кимна Фрьолих. — С това наистина отговори на въпроса ми.

— Сега си свали сакото и се разполагай. Искаш ли още кафе?

Фрьолих съблече сакото си и го хвърли на леглото. После пристъпи към масата и сложи плика върху нея.

— Да, още малко ще ми се отрази добре.

Ричър позвъни и поръча голяма кана кафе с три чаши, без нищо друго.

— Досега съм ти казала само половината от истината — започна Фрьолих.

— Така си и знаех — отвърна той.

Тя поклати извинително глава и вдигна плика от масата. Отвори го и измъкна отвътре прозрачен найлонов калъф.

— Това е фотокопие на нещо, което получихме по пощата — обясни тя и го хвърли на масата.

Ричър и Нили придърпаха столовете си напред. Найлоновият калъф беше стандартен размер — от тези, в които се класират важни документи, за да не се пипат с ръце. Вътре имаше цветна снимка, двайсет на двайсет и пет сантиметра, на която се виждаше бял лист хартия, положен върху дървена повърхност, вероятно на бюро. Отстрани имаше мащабна линийка. Листът изглеждаше със стандартен канцеларски формат А4. Два-три сантиметра над средата му, центрирано, бяха написани три думи: Ти ще умреш.Буквите бяха ясно очертани, получерни, очевидно принтирани от компютър.

В стаята настана мълчание.

— Кога се получи това? — попита най-сетне Ричър.

— В първия понеделник след изборите — отвърна Фрьолих. — С препоръчана поща.

— Адресирано лично до Армстронг?

Тя кимна.

— До кабинета му в Сената. Той самият обаче още не го е виждал. Ние задължително отваряме всякаква кореспонденция от частни лица до охраняваните от нас обекти, после им предаваме онова, което сметнем за подходящо. В този случай, както можеш да се досетиш, не счетохме за нужно да му го предадем. Какво ще кажете?

— Ами според мен две неща — отвърна Ричър. — Първо, написаното е истина.

— Не и ако можем да го предотвратим.

— Как, като откриете тайната на безсмъртието ли? Всички ще умрем, Фрьолих. И аз, и ти в това число. Може да доживеем и до сто години, но че няма да живеем вечно, това е сигурно. Така че, технически погледнато, това писмо не съдържа заплаха, а неоспорим факт.

— Което повдига един въпрос — намеси се Нили. — Дали подателят наистина е толкова умен, че нарочно е формулирал фразата точно по този начин.

— С каква цел?

— За да се отърве от углавно преследване, ако го заловим. Него или нея. За да може да каже: вижте какво, това не е никаква заплаха, това си е неоспорим факт.

Фрьолих я изгледа. В погледа й освен учудване се четеше и значителна доза респект.

— Ще стигнем и дотам — каза тя. — Освен това сме почти сигурни, че подателят е мъж, а не жена.

— Откъде знаете? — запита Нили.

— И дотам ще стигнем — повтори Фрьолих.

— А защо сте толкова притеснени? — запита Ричър. — Това е вторият ми въпрос. Във всеки случай тия големци получават заплашителни писма с чували.

Фрьолих кимна.

— Средно по няколко хиляди годишно — отвърна тя. — В огромната си част обаче те са адресирани до президента. Твърде необичайно е подобно писмо да пристигне по пощата до вицепрезидента. Освен това повечето са написани на откъснати кой знае откъде листове хартия, с молив, пълни са с правописни грешки, зачерквания и прочие. С други думи, все с нещо са сбъркани. Докато това не е. Това писмо е толкова изрядно, че веднага се набива в очи. Ние доста се взирахме в него.

— Откъде е пуснато?

— От Лас Вегас — отвърна Фрьолих. — Което не ни помага особено. От всички американски градове най-големият брой временно пребиваващи са в Лас Вегас. Там просто се събират хора от всички краища на страната.

— Сигурни ли сте обаче, че подателят е американец?

— Тук мога да се позова единствено на статистиката. Досега никога не сме получавали писмена заплаха от чужденец.

— При това не смятате, че е жител на Лас Вегас?

— Малко вероятно е. По-скоро е отишъл дотам специално за да пусне писмото.

— Защо? — попита Нили.

— Цялата криминологична експертиза сочи човек, невероятно предпазлив и педантичен във всяко отношение.