Лий Чайлд - Покушението

— Ясно — каза Нили. — Нашият човек си е сложил ръкавиците, разпечатал е нов топ хартия, огънал го е, за да не задръсти принтера, от което върху долния ръб е полепнал талк, след което е отпечатал писмото. Лазерният принтер нагрява хартията при печат, оттам и изпеченият талк.

— Точно така — потвърди Фрьолих. — Лазерният принтер работи на електростатичен принцип: финият прашец на тонера се подрежда в желаната форма, след което се изпича при висока температура, за да се фиксира върху листа. Хартията се загрява за миг, доколкото знам, до около двеста градуса.

Нили се наведе към масата.

— После той е извадил с два пръста листа от принтера. Това обяснява размазаните петна талк отпред и отзад близо до горния ръб на страницата, както и защо в случая талкът не е термично обработен. Просто той е нанесен върху хартията след отпечатването. И още нещо. Става дума за домашен кабинет, не за служебен офис.

— Откъде знаеш?

— Начинът, по който е хванат листът, показва, че той излиза от принтера вертикално. Изскача отгоре като филия от тостер. Докато при канцеларските принтери, които печатат големи количества материали, копията излизат хоризонтално. Тогава петното от талк щеше да е по-голямо отпред, където той би трябвало да е натиснал листа с пръст, за да го вземе, докато отзад щеше да бъде съвсем малко. Само при най-малките модели на „Хюлет Пакард“ хартията излиза отгоре. Аз лично имам такъв. За любителски цели е чудесен, но за офиси е твърде бавен. Така че със сигурност става дума за домашен кабинет.

Фрьолих кимна.

— Звучи логично. Освен това, ако тоя тип работи в голям офис, едва ли ще се разхожда с ръкавици на ръцете.

Нили се усмихна като ученичка, решила трудна задача.

— Значи така: човекът си работи у дома, отпечатва посланието, вдига го с два пръста, плъзва го изправено в плика и запечатва лепилото с чешмяна вода, като през цялото време не сваля ръкавиците от ръцете си. Затова няма никакви негови отпечатъци.

Фрьолих се намръщи.

— Не е точно така. И тъкмо тук е наистина откачената част на историята.

Тя посочи с пръст снимката. Нокътят й се спря върху някакво едва различимо петно на около два сантиметра под отпечатаното изречение, леко вдясно от центъра.

— Какво според вас би трябвало да има тук, ако беше обикновено писмо? — попита тя.

— Подпис — каза Ричър.

— Точно така — съгласи се Фрьолих, без да отделя пръста си от мястото. — А пък в нашия случай има пръстов отпечатък. Голям, ясен, пълен отпечатък. От палец. Превъзходно очертан, вертикален, ясен като гумен печат. Твърде голям, за да е на жена. Подателят е подписал посланието с палеца си.

Ричър издърпа снимката изпод ръката й и внимателно я разгледа.

— Разбира се, вие сега търсите собственика на палеца — вметна Нили.

— Няма никога да го открият — отбеляза Ричър. — Който и да е той, явно е напълно убеден, че отпечатъците му не се пазят никъде.

— Засега удряме на камък — потвърди Фрьолих.

— Наистина, абсолютно налудничава история — каза Ричър. — Тоя тип подписва писмото със собствения си палец, защото е убеден, че отпечатъците от пръстите му не са картотекирани никъде, а същевременно прави всичко възможно, за да не остави нито един друг отпечатък. Нито на листа, нито на плика. От къде на къде?

— За ефект? — подсказа Нили. — За по-драматично? За да покаже класа?

— Това обяснява скъпата хартия. Гладката повърхност задържа отпечатъци. По-евтината хартия е прекалено пореста.

— Какъв реактив използват в лабораторията? — попита Нили. — Йодни пари? Нинхидрин?

Фрьолих поклати глава.

— Още флуороскопът го откри.

Ричър разглеждаше мълчаливо снимката. През прозореца се виждаше сгъстеният вашингтонски мрак — влажен и лъскав.

— Какво има още? — попита той Фрьолих. — Защо си толкова напрегната?

— Защо трябва да има още нещо? Това дотук не стига ли? — контрира го Нили.

В отговор Ричър кимна. Нали знаеш как функционират тези организации?

— Сигурно има още нещо — обясни той. — Е, не искам да кажа, че това дотук е безинтересно или невинно, или пък не дава повод за тревога, но тя явно е в паника.

Фрьолих въздъхна, вдигна плика и измъкна от него още нещо.

Вторият предмет беше идентичен с първия почти във всяко отношение. Найлонов калъф с цветна снимка двайсет на двайсет и пет сантиметра. На снимката се виждаше бял лист. На листа бяха напечатани пет думи: Новоизбраният вицепрезидент Армстронг ще умре.Различна беше само повърхността под листа, както и линийката, поставена до него за мащаб. Този път листът лежеше върху сивкав пластмасов плот, а линийката беше прозрачна, от плексиглас.