Лий Чайлд - Покушението

— Беше екип от местната полиция.

— Доста мърляво пипаха.

— Аз си мислех да отменя изобщо събитието.

— Трябваше да го отмениш.

— После си казах, че трябва да го помоля да носи жилетка.

— Нямаше да му помогне. Аз щях да се целя в главата му. Беше прекрасен ден, Фрьолих. С ясно небе, слънце, никакъв вятър. Студен, плътен въздух. Истински въздух. Бях на петдесет-шейсет метра от него. Можех да го застрелям в двете очи, едно след друго.

Тя мълчеше.

— И какъв щеше да бъде сценарият, Джон Малкович или Едуард Фокс? — попита тя.

— Щях да прострелям Армстронг и после още толкова от околните, колкото бих могъл да улуча за следващите три-четири секунди. Главно полицаи, но също и цивилни, жени и деца. Щях да се целя ниско, в корема или по-надолу, за да ги раня, не да ги убивам. Това щеше да предизвика тотална паника. Щях да използвам объркването, за да сляза и да се измъкна. Нили ме чакаше отвън с кола; тя щеше да потегли още когато чуеше първите изстрели. Така че, ако питаш мен — Едуард Фокс.

Фрьолих стана и пристъпи към прозореца. Облегна се на перваза и се загледа навън.

— Това е истинска катастрофа — каза тя. Ричър не отговори. — Явно съм подценила амбицията и способностите ти. Не предполагах, че ще поведеш истинска партизанска война срещу него.

Ричър вдигна рамене.

— Наемните убийци не са най-нежните хора на света. А в тази игра те определят правилата.

Тя кимна.

— Освен това не предполагах, че ще потърсиш помощ от външен човек, особено от жена.

— Аз те бях предупредил — каза Ричър. — Казах ти, че няма да стане, ако през цялото време се оглеждаш за мен. Един атентатор няма да те посвети предварително в плановете си.

— Знам — каза тя. — Просто очаквах самотен мъж, това е.

— В тоя бизнес се работи екипно — отвърна Ричър. — Няма такова нещо като самотен убиец.

В стъклото на прозореца той видя отразена нещо като иронична полуусмивка.

— Значи ли това, че не вярваш на доклада на Комисията „Уорън“? 1 1 Която заключава, че убийството на Джон Кенеди е дело на неорганизиран самотен убиец. — Б.пр.

Ричър поклати глава.

— Ти също не вярваш — отвърна той. — Едва ли някой сериозен професионалист ще му повярва.

— Днес нещо не се чувствам като професионалист — въздъхна Фрьолих.

Нили се изправи и пристъпи до прозореца, обърна се и се облегна с гръб на стъклото.

— Мисли за контекста — каза тя. — Положението не е чак толкова лошо. Двамата с Ричър сме работили в Отдела за криминални разследвания към военната полиция. Обучени сме да се справяме с всевъзможни задачи. И най-вече да мислим с главите си. Да проявяваме въображение и инициатива. Да бъдем по-корави от хората, с които бяхме принудени да се занимаваме, а повярвай ми, някои от тях бяха доста изпечени типове. Така че ние не сме обикновени граждани. Хора с нашата професионална специализация има не повече от десет хиляди в цялата страна.

— Десет хиляди души са много — каза Фрьолих.

— Много ли? Сред близо триста милиона? А каква част от тези десет хиляди в момента са на подходяща възраст и с нужната мотивация? Общият им брой спрямо населението на страната представлява статистически пренебрежима величина. Тъй че не го преживявай толкова. Твоята работа сама по себе си е невъзможна. Ти нямаш избор, освен да го оставяш да се излага на опасности. Защото той е политик. Публична фигура. Той е длъжен да се появява на обществени места. Ако зависеше от нас, ние за нищо на света не бихме допуснали това. То би било абсолютно изключено. Но ти нямаш избор.

Фрьолих се извърна с лице към стаята, преглътна и кимна.

— Благодаря — каза тя — за успокоителните думи. Но имам доста храна за размисъл, нали така?

— Отцепването — подсказа Ричър. — Отцепвай периметър с радиус поне осемстотин метра от обекта, дръж всякакви зяпачи настрана и по всяко време гледай да има поне четирима агенти в плътен обръч около нето. Това е всичко, което зависи от теб.

Фрьолих поклати глава.

— Не мога да го направя — каза тя. — Ще ме упрекнат, че се престаравам. Че дори нарушавам правилата на демокрацията. През следващите четири години в програмата му ще има стотици такива седмици. След третата година ще стане още по-страшно, защото той ще почне да подготвя преизбирането си и тогава публичните му изяви ще бъдат още почести. А пък ако го преизберат, след седем години ще се кандидатира и за президент. Нали сте виждали как става това? С огромни тълпи из цялата страна, от първичните избори в Ню Хампшър, та чак до края. Публични срещи по къси ръкави на градски площади. Вечери за дарители, с по хиляда куверта. Истински кошмар!