Лий Чайлд - Покушението

— Сигурно в Каспър има полицейски участък — каза Ричър.

Нили кимна, без да отделя поглед от пътя.

— Поне стотина души, ако не и повече. Каспър е колкото Шайен. Всъщност почти колкото Бисмарк.

— Това значи, че отговарят и за Грейс.

— Предполагам, че заедно с щатската полиция.

— Следователно, ако в Грейс видим полицаи, това ще са нашите хора.

— Ти още ли си сигурен, че са полицаи?

Ричър кимна.

— Това е единственото логично обяснение. Първоначалният контакт и с Нендик, и с Андрети е направен в барове, посещавани от полицаи. Тези типове познават в детайли системата на Националния информационен център по криминалистика и имат достъп до оръжия, каквито се използват от службите. Проникват навсякъде и после най-спокойно се оттеглят. Показват значката и в най-големия хаос всеки им прави път. А ако Армстронг е прав и баща им сам е бил полицай, то шансът те да са наследили професията му е много голям. Както при нас, военните, това се предава от поколение на поколение.

— Моят баща не е бил военен.

— Да, но моят е бил, така че шансът за унаследяване е поне петдесет на петдесет. По-голям процент, отколкото при повечето останали професии. А знаеш ли кое е главното доказателство?

— Кое?

— Нещо, за което отдавна трябваше да се сетим. Нещо, което направо ще ти избоде очите, но ние просто не му обърнахме внимание. Двамата убити на име Армстронг. Как, по дяволите, можеш да намериш двама мъже, които да съвпадат и по име, и по възраст, и по цвят на косата и очите, и по форма на лицето, и по ръст, и по всичко останало? Че това си е направо невъзможно. Само че тия приятели са успели. За което има само един начин. Чрез базата данни на Службата за регистрация на моторни превозни средства. Там имат пълни данни за всеки гражданин на Съединените щати, включително снимка и адрес. Всичко, което ти трябва, за да го откриеш. Само че никой няма достъп до тази информация освен полицаите, които могат веднага да я свалят от компютъра.

Нили помълча няколко мига.

— Е, добре, значи наистина са полицаи!

— Разбира се, че са. А ние сме пълни тъпаци, че не се сетихме още във вторник.

— Но пък ако бяха полицаи, те щяха отдавна да са чували и за Армстронг.

— Защо? Всеки полицай познава само непосредствения си малък свят. По това те не се различават от всички останали хора. Ако си полицай и работиш в някакъв затънтен участък в щата Мейн или във Флорида, или в някой квартал на Сан Диего, може да познаваш по име и физиономия защитника на „Ню Йорк Джайънтс“ или нападателя на „Чикаго Уайт Сокс“, но няма никакъв начин да си чувал за младшия сенатор на Северна Дакота. Освен ако не си някакъв побъркан политикан. А повечето хора не са.

Нили продължаваше да шофира. Далеч на изток, леко вдясно, небето започваше едва забележимо да просветлява. Вече не беше черно като туш, а тъмносиво като въглен. Снегът нито се усилваше, нито отслабваше. Огромните мързеливи снежинки се носеха кротко откъм планините, висяха неподвижно във въздуха, понякога дори се издигаха нагоре.

— Та откъде ще пристигнат според теб? От Мейн, от Сан Диего или от Флорида? Трябва да знаем, защото този път ще дойдат със самолет, като няма да носят никакви оръжия, които да не могат да си набавят тук, на място.

— Възможно е да дойдат от Калифорния — каза Ричър. — От Орегон е изключено. Те не биха разкрили самоличността си пред Армстронг, ако още живееха в Орегон. Възможно е да дойдат и от Невада. Или от Юта или Айдахо. Всякакви други места са твърде далеч.

— Твърде далеч за какво?

— Твърде далеч, за да се намират в някакъв разумен радиус от Сакраменто. Колко време според теб издържа ледът в една крадена хладилна кутия?

Нили не отговори.

— Ще дойдат от Невада, от Юта или Айдахо — каза Ричър. — Така мисля аз. Според мен те много са държали поне една щатска граница да ги дели от собственика на палеца. Така са се чувствали по-спокойни. Смятам, че мястото, където живеят, е на около ден път с кола от Сакраменто. Тоест сега те ще дойдат по шосе, като ще бъдат въоръжени до зъби.

— Кога?

— Ами ако имат малко ум в главата, още днес.

— Бейзболната бухалка е била изпратена по пощата от Юта.

— Добре тогава, зачеркваме Юта. Аз не вярвам да посмеят да изпратят каквото и да било от щата, в който живеят.

— Остават Айдахо или Невада — каза Нили. — Ще трябва да гледаме номерата на колите.

— Тук идват много туристи. Нормално е да има номера от други щати. Ето ние например сме с номера от Колорадо.