Лий Чайлд - Покушението

Качиха се на юкона и потеглиха към града, който им се стори безкрайно далеч от летището. Разстоянията им се виждаха огромни, а пространствата необятни, макар Вашингтон да не е най-гъсто населеният град на Източното крайбрежие. Паркираха колата в един подземен гараж в центъра и извървяха три преки до магазина, за който Нили бе споменала. Магазинът продаваше всевъзможна екипировка за работа на открито при всякакви атмосферни условия — от снегоходки и компаси до някаква цинкова паста, която се намазва на носа против слънчево изгаряне. Те си купиха специален далекоглед за орнитолози и туристическа карта на Централен Уайоминг в най-големия възможен мащаб. После пристъпиха към щандовете за дрехи. Там бяха изложени всякакъв вид топли якета и грейки, с които човек да се чувства еднакво комфортно на излет в Скалистите планини и на главната улица на голям град. Нили си избра дебело подплатен планинарски екип в зеленикаво и кафяво. Ричър си хареса комплект ватирани дрехи, на вид подобни на купените от Атлантик Сити, но с поне два пъти по-високо качество и на двойна цена. Този път не пропусна да прибави шапка и ръкавици. Преоблече се в пробната, след което натъпка единствения оцелял костюм на Джо в кофата за боклук.

Нили се поспря до един уличен телефон, колкото да проведе кратък разговор. После се върнаха в подземния гараж, качиха се в юкона и тя подкара към не дотам привлекателните квартали на града. Във въздуха се носеше силна миризма на храна за кучета.

— Наблизо има фабрика за кучешки храни — каза тя.

— Сериозно? — отвърна Ричър.

През една тясна улица се озоваха в някаква промишлена зона и закриволичиха през истински лабиринт от ниски метални бараки — магазинчета за линолеум, работилници за спирачки и накладки. Ярки табели рекламираха комплекти от четири зимни гуми за общо деветдесет и девет долара или регулиране на предницата за двайсет. На един ъгъл имаше дълга ниска работилница, отделена от останалите сгради с двор от около един декар, покрит с напукан асфалт. Върху затворената метална гаражна врата беше написано на ръка с разкривени букви: Еди Браун Инженеринг.

— Това ли е твоят човек? — запита Ричър.

Нили кимна.

— Какво точно търсим?

Ричър вдигна рамене.

— Няма какво толкова да му мислим. По една дълга и една къса цев на човек, по малко муниции, и стига толкова.

Нили спря колата пред затворената врата и натисна клаксона. На служебния вход отстрани се появи мъжка фигура и направи няколко крачки към тях, преди да разпознае Нили на волана. Мъжът беше едър и широкоплещест, с дебел врат и късо подстригана русолява коса. Изражението на лицето му беше приветливо, но огромните му лапи с дебели китки не подтикваха към фриволности. Той им махна и влезе вътре, след което голямата врата започна бавно да се вдига нагоре. Нили вкара юкона и вратата веднага се затвори след тях.

Отвътре халето изглеждаше доста добре оборудвано, ако не се смяташе това, че беше два пъти по-малко, отколкото отвън. Циментовият под беше оплескан с машинно масло, тук-там имаше стругове и други металорежещи машини, както и купища ламарина и снопове винкелно желязо. Задната стена обаче беше поне с три метра по-близо до вратата, отколкото би могло да се предположи от външните размери на бараката. Очевидно беше, че в оставащото пространство има доста обширно скрито помещение.

— Това е Еди Браун — каза Нили.

— Което не е истинското ми име — добави едрият мъжага.

Той се наведе и дръпна някаква метална пръчка, която се подаваше от купчината железа на пода. Оказа се, че всички те са заварени в обща маса, която на свой ред е заварена за металната стена, представляваща дъното на помещението. Цялата конструкция се завъртя безшумно на добре смазаните си панти като огромна врата. Човекът, който се представяше като Еди Браун, ги поведе напред и след няколко крачки се озоваха в един напълно различен свят.

Скритото помещение беше стерилно като болнична стая. Беше боядисано в бяло, а стените от три страни бяха покрити със стелажи и метални шкафове. Шкафовете бяха пълни с всевъзможни марки и системи пистолети — някои в кутии, други голи, докато стелажите бяха отрупани с дълги и къси карабини, гладкоцевни пушки, автомати и картечници. Десетки метри витрини и стелажи, претъпкани с оръжия, всички подредени успоредно като за изложба. В помещението се носеше остра миризма на оръжейна смазка. Четвъртата стена наподобяваше библиотека, но вместо книги по лавиците имаше кутии с боеприпаси за всички калибри и оръжейни системи. Ричър сякаш усети мириса на лъскав месинг, чисто нов картон и невидими следи от барут.