Лий Чайлд - Покушението

— А как ще се измъкнат после?

Обективът се премести с около три милиметра вдясно.

— Вероятно ще очакват полицейски заграждения по пътя откъм север и юг — каза тя. — На местната полиция. Не е кой знае колко трудно да се досети човек. Може би ще минат някак с полицейските си значки, но аз лично не бих разчитала на това. Тук обстановката ще бъде много различна. Вероятно ще има известна суматоха след атентата, но не могат да разчитат на тълпите както в Бисмарк.

— Та как ще се измъкнат?

— Знам аз как бих го направила — отвърна тя. — Изобщо бих забравила за пътищата. Бих цепила през тревата право на запад. Най-близката магистрала е на шейсет-седемдесет километра оттук. С някой голям джип ще ги вземат като нищо. Аз не вярвам градската полиция в Каспър да има хеликоптер. Или пък щатската пътна полиция. Ами че в целия щат има само две магистрални!

— Армстронг ще пристигне с хеликоптер — каза Ричър. — Най-вероятно от някоя военновъздушна база в Небраска.

— Да, но службите няма да тръгнат с него да гонят убийците я! Хеликоптерът ще им трябва, за да го евакуират или да го закарат в болница, според случая. Не се съмнявам, че такава е установената процедура.

— Пътната полиция ще заварди магистралата на север и на юг. Ще разполагат с цял час преднина, за да поставят заграждения.

Нили свали далекогледа от окото си и кимна.

— Аз го бях предвидила. Затова бих пресякла магистралата и бих продължила направо през полето. На запад от магистралата, от Каспър, та чак до индианския резерват Уинд Ривър, се простира територия от двайсет и пет хиляди квадратни километра, в която няма нищо. Тя се пресича само от едно по-важно шосе. Докато тукашните се сетят да повикат хеликоптер и да започнат издирване, ония отдавна ще са офейкали.

— Прекалено дръзко.

— Аз лично така бих постъпила.

Ричър се усмихна.

— За теб знам. Въпросът е, дали и те мислят така. Не е изключено да дойдат дотук, да хвърлят един поглед и да се откажат.

— Няма значение. Ние ще ги гръмнем още докато гледат. Не е нужно да ги хващаме на местопрестъплението.

Ричър се качи на колата и седна зад волана.

— Е, на работа — каза той.

Падината се оказа съвсем плитка. За първите трийсет километра, които изминаха от билото, едва ли бяха загубили и трийсетина метра в надморска височина. Пътят беше от плътно отъпкана пръст, гладък като стъкло, с ясно очертано и добре поддържано платно. Явно всяка година след пролетното топене и дъждовете го заглаждаха и ремонтираха, помисли си Ричър. Точно по такива пътища препускат първите фордове модел „Т“ в документалните филми. С наближаването към града пътят правеше лека извивка, за да пресече реката под прав ъгъл.

Мостът явно се падаше в географския център на градеца. Наблизо имаше смесен магазин, в който се помещаваха пощенско гише и щанд за бърза закуска. Леко назад спрямо фасадите на останалите сгради беше свряна и ковачница, в която преди няколко поколения сигурно бяха поправяли селскостопански инвентар. Имаше още два магазина — за фураж и железария. На бензиностанцията с една колонка се четеше надпис: Поправяме ресори. Тротоарите бяха от дъски и следваха плътно фасадите на сградите. Приличаха повече на кейове за лодки, които плуваха над отъпканата земя. Някакъв човек с кожа като стар портфейл кротко товареше торбите с покупките си в каросерията на пикап.

— Няма да дойдат дотук — каза Ричър. — Това е най-откритото място, което съм виждал.

Нили поклати глава.

— Няма начин да знаят това, докато не го огледат. Може да дойдат само за десет минути, но на нас повече не ни трябва.

— Къде ще отседнем?

Тя посочи с пръст.

— Ей там.

Ричър проследи пръста й до една постройка с проста дъсчена фасада и множество прозорци, на която се виждаше надпис: Чисти стаи.

— Страхотно! — каза той.

— Да пообиколим малко с колата — каза Нили. — Да почувстваме мястото.

Едно населено място във формата на буквата К предлага само четири посоки за опознаване, а те на идване вече бяха минали по северната чертичка. Ричър се върна до моста и пое на североизток, покрай реката. Минаха покрай всичко осем къщи, по четири от всяка страна, а след седем-осемстотин метра пътят се стесни в каменист коловоз. Отляво и отдясно имаше огради от бодлива тел, полускрити в изсъхналата трева.

— Оттук нататък са само ферми — каза Нили.

Самите ферми явно бяха на километри по-нататък. Пътят напред ту изчезваше от погледа, ту отново се появяваше според гънките на релефа. Ричър обърна джипа, върна се до моста и пое на югоизток по късата чертичка на К-то. Улицата като цяло приличаше на тази, по която вече бяха минали, само дето къщите бяха повече и по-нагъсто. След известно разстояние тя също се стесни в каменист коларски път, който се губеше в далечината. Отстрани на пътя имаше още бодлива тел и някакъв дървен навес без врата и с неясно предназначение, в който се виждаше ръждив пикап, целият обрасъл в жилава бледозелена трева. Сякаш не бе изкарван навън от втория мандат на Айзенхауер.