Лий Чайлд - Покушението

От втората задача нагоре нещата вече ставаха твърде важни. Втората задача от дневния ред на вицепрезидента до неговото встъпване в длъжност беше да погъделичка Уолстрийт. Всяка смяна на администрацията е деликатно събитие от финансова гледна точка. Разбира се, нямаше причина приемствеността в отношенията с бизнеса да не продължи и след тези президентски избори, но и най-лекото съмнение в този бранш води до нервност на финансовите пазари, а един борсов спад беше последното нещо, от което Армстронг и неговият шеф имаха нужда тъкмо сега. Така че се полагаха значителни усилия за успокояване на едрите инвеститори. Повечето срещи, особено с най-големите играчи, провеждаше лично новоизбраният президент във Вашингтон, докато на Армстронг се падаха по-дребните риби и той трябваше да им ходи на крака до Ню Йорк. За десетте седмици до полагането на клетва имаше насрочени пет такива срещи.

Ала най-важната политическа задача на Брук Армстронг беше съставянето на президентския екип. Всяка нова администрация трябва да намери нужните хора, за да попълни около осем хиляди щатни длъжности. От тях осемстотин подлежат на одобрение от Конгреса, а от тези осемстотин около осемдесет се смятат за ключови. Ролята на Армстронг беше да участва в подбора на кандидатите, както и да използва връзките си в Сената, за да осигури безпроблемното им назначение.

Оперативният център се намираше в офисите на новия вицепрезидент на Джи Стрийт във Вашингтон, но той счете за по-целесъобразно да направлява процеса от стария си кабинет в Сената. Откъдето и да се погледнеше, задачата никак не беше за подценяване. Беше си тежък, изнурителен и неблагодарен труд, но в това е разликата между първото и второто име, напечатани върху победилата президентска бюлетина.

И така, третата седмица на Армстронг след изборната победа протече при следния дневен ред: той прекара вторника, срядата и четвъртъка, без да напуска Вашингтон, зает с работа по екипа. Съпругата му се радваше на заслужена следизборна почивка в семейния дом в Северна Дакота, а той беше сам в къщата си в Джорджтаун. Фрьолих бе изпратила най-добрите си агенти и ги държеше в двайсет и четири часова повишена бойна готовност около къщата.

Четирима агенти се редуваха да стоят вътре при него, докато четирима униформени полицаи от градската полиция дежуреха отвън в две патрулни коли — по двама пред къщата и в сляпата уличка зад нея. Всяка сутрин лимузина на тайните служби го взимаше от входа и го откарваше до кабинета му в сградата на Сената, следвана от кола с въоръжена охрана — канонерката, както й викаха. И на качване, и на слизане от колата неколцина агенти го превеждаха сръчно през тротоара, преди евентуалните минувачи да са усетили какво става. През целия работен ден трима снажни агенти с черни костюми, бели ризи, дискретни вратовръзки и тъмни очила дори през ноември — личната му свита от бодигардове — не се отделяха от него, сякаш беше постоянно заключен в една триъгълна клетка от човешки тела. Тримата никога не се усмихваха и почти не говореха помежду си; очите им не преставаха да опипват пространството наоколо; телата им постоянно изменяха позата си, сякаш с тези микроскопични промени увеличаваха шансовете си да парират евентуална атака срещу обекта или да го прикрият от куршумите. Понякога той чуваше припукването на миниатюрните радиостанции в ушите им. На китките си имаха залепени микрофони, а под саката си картечни пистолети. Макар да намираше цялата ситуация за доста вълнуваща, той си даваше сметка, че докато е в сградата, не го заплашва никаква опасност. Освен това отвън из целия квартал бяха разположени редовни полицейски сили, а в Сената и на целия Капитолий имаше отделна охрана; на всеки вход имаше постоянни метални детектори, а в сградата влизаха главно конгресмени, сенатори или членовете на техните екипи, които бяха преминали през всички етапи на проверките за благонадеждност.

Ала Фрьолих не споделяше увереността на Армстронг. Тя непрестанно се оглеждаше да зърне Ричър било около къщата в Джорджтаун, било сред тълпата по улиците край Капитолийския хълм, а от него нямаше и следа. Той просто не се виждаше никакъв. Нито пък някакви други съмнителни лица се навъртаха наоколо. Това би трябвало да я успокои, но всъщност още повече я плашеше.

Първият прием за финансови спомоществователи на средно ниво беше насрочен за четвъртък вечер в балната зала на един от големите хотели в столицата.