Лий Чайлд - Покушението

Докато наближаваха Ла Гуардия, мобилният телефон в колата й иззвъня. Беше старшият колега от финансовата служба, който в този момент седеше на бюрото си във Вашингтон.

— Става въпрос за банковата сметка, която следим — рече той. — Току-що клиентът е позвънил в банката и е поискал да му преведат двайсет хиляди долара до „Уестърн Юниън“ в Чикаго.

— В брой?

— Не, в банков чек.

— Банков чек на „Уестърн Юниън“? За двайсет бона? Значи има да плаща нещо на някого. Стока или услуга. Другояче не би могло да бъде.

Колегата й от Вашингтон не отговори и тя натисна копчето за прекъсване на разговора. В Чикаго! Та Армстронг нямаше никакво намерение да ходи в Чикаго.

„Еър Форс 2“ кацна на пистата в Бисмарк, столицата на Северна Дакота, и Армстронг се упъти към къщи, за да прекара нощта в собственото си легло и в компанията на жена си в семейния им дом южно от града. Къщата беше стара и голяма, с апартамент за слуги над пристройката с гаражите, понастоящем окупиран от агенти на тайните служби, които се разпореждаха в него като у дома си. Фрьолих съобразително вдигна личната охрана на мисис Армстронг, за да позволи на семейството да остане за известно време насаме. Тя освободи бодигардовете за цялата нощ, като вместо това разположи четирима допълнителни агенти около къщата — двама отпред, двама откъм задния двор. Щатската полиция допълваше нужната бройка; колите й бяха разположени в радиус от триста метра около къщата. Фрьолих лично обиколи целия охраняван периметър, за да се убеди, че всички са си по местата; тъкмо се прибираше успокоена, когато мобилният й телефон иззвъня.

— Фрьолих? — Беше Ричър.

— Откъде имаш този номер?

— Бил съм военен полицай. Намирам каквото ми трябва.

— Къде си?

— Не си забравила музикантите, нали? Ония в Атлантик Сити. Тази нощ трябва да си получат парите.

Връзката прекъсна. Тя се качи в апартамента над гаражите и се помота из стаята си колкото да убие времето. В един през нощта позвъни в бюрото на тайните служби в Атлантик Сити и оттам й докладваха, че двамата старци са си получили точната дължима сума точно навреме, после кола на службите ги е придружила до кръстовището с междущатската магистрала 1–95, откъдето са се насочили на север. Тя изключи телефона си и известно време поседя замислена в едно канапе до прозореца. Нощта беше тиха и тъмна. Студена и самотна. Пусто, безлунно, беззвездно небе. В далечината от време на време се чуваше кучешки лай. Тия фамилни къщи бяха особено трудни за охраняване. В крайна сметка всекиму омръзва разни бодигардове да му се мотаят в краката и макар Армстронг засега да се радваше на новото си чувство за особена важност, тя се досещаше, че това няма да продължи дълго. Във всеки случай жена му вече започваше да нервничи. Затова Фрьолих бе разпоредила в къщата да не се мярка никой, като разчиташе единствено на външна охрана. Съзнаваше, че това може би е недостатъчно, но нямаше друг избор, поне докато онези, от които зависеше, не обясняха лично на Армстронг размера на опасността, в която се намираше. Само че това едва ли щеше да се случи скоро, защото тайните служби нямаха навик да обясняват много.

Съботният ден настъпи слънчев и мразовит в Северна Дакота; приготовленията започнаха непосредствено след закуска. Срещата с обществеността беше насрочена за един часа следобед в двора на една църква с малко училище в южните предградия на Бисмарк. Фрьолих бе смаяна, че срещата ще се провежда на открито, че на практика ще бъде истински митинг, но Армстронг бе така добър да я увери, че с достатъчно топли палта никой няма да простине. Той добави, че можеш да вкараш неговите съграждани в закрито помещение чак след Деня на благодарността. В този момент я обзе някакъв необуздан, ирационален порив просто да отмени цялото събитие. Но тя прекрасно съзнаваше, че обкръжението на Армстронг няма да иска и да чуе за отмяна, а не желаеше толкова отрано да почне да губи битките си с тия типове. Затова предпочете да си замълчи. После без малко да предложи на Армстронг да си сложи бронежилетка под официалния костюм, но размисли и се отказа. Горкият, има цели четири години да свиква с тия неща, а може би и осем, помисли си тя. Та той тепърва ще полага клетва! Рано му е още. Не след дълго Фрьолих съжали, че не се е поддала на първоначалния си инстинкт.

Църквата и училището имаха обширен общ двор с размерите на футболно игрище. Откъм северната му страна се намираше самата църква — красива в традиционността си сграда, облицована отвън с дъски, боядисани с бяла блажна боя. Останалите три страни на черковния двор бяха заобиколени с масивна ограда, като две от тях граничеха с дворовете на жилищни сгради, а третата гледаше към улицата. От широката порта се влизаше в неголям паркинг за коли. Фрьолих разпореди паркингът да бъде затворен за деня и постави до портата двама агенти с полицейска кола без отличителни знаци, като още дванайсет от хората й щяха да бъдат оставени да патрулират вътре в заграденото пространство. За времетраенето на митинга тя удвои личната охрана на Армстронг от трима на шестима бодигардове, понеже съпругата му щеше също да го придружава. Тя разпореди на хората си да не се отделят и за миг от двойката. Армстронг не възрази. Шестима яки мъжаги, сключили тесен обръч около него и прикриващи го с телата си — това щеше да впечатли съгражданите му повече от всичко друго. Приемникът му също щеше да се зарадва на възможността да пообщува със силните на деня във Вашингтон.