Лий Чайлд - Покушението

— И с Рене Русо — добави той. — Тя беше доста добра.

— А Едуард Фокс преди много години е играл в „Денят на Чакала“.

Ричър кимна.

— Джон Малкович се опитва да премахне президента на Съединените щати, а Едуард Фокс — президента на Франция. Двама способни убийци, и двамата солови играчи. Но между тях има една основна разлика. Джон Малкович знаеше от самото начало, че няма да оживее след атентата. Той щеше да загине една секунда след президента. Докато целта на Едуард Фокс беше да се измъкне жив, след като изпълни мисията си.

— Но не успя.

— Така е на кино, Фрьолих. Във филмите злодеят си получава наказанието. Но иначе, в реална ситуация, би могъл да се измъкне като нищо.

— Е, и?

— Длъжни сме да разгледаме и двете възможности. Нападение отблизо на атентатор камикадзе или точен изстрел от разстояние.

— Нали ти казах, при нас има специален служител, на когото точно това му е работата. Разполагаме с резюмета на цели филми, с анализи, доклади, становища. Понякога беседваме със сценаристите, ако се появи нещо ново. Любопитни сме да разберем откъде им идват тези идеи.

— И научавате ли нещо?

Тя вдигна рамене и отпи от кафето; той видя как се зарови в паметта си, сякаш всичките резюмета, доклади, анализи и становища бяха подредени там в някаква мислена картотека.

— „Денят на Чакала“ е произвел фурор в службите, доколкото знам — каза тя. — Едуард Фокс играе професионален убиец, който си поръчва специална пушка, дето може да се маскира като патерица, все едно, че е инвалид от войната. Така дегизиран, той заема позиция в една от близките сгради няколко часа преди президентът на Франция да участва в публично събитие. Планът е да го убие с изстрел от голямо разстояние, от висок прозорец. Убиецът използва заглушител, за да се измъкне незабелязан. На теория е можело и да стане. Но действието се развива преди много време. Доколкото знам, през шейсетте години, още преди да се родя. Президентът не беше ли генерал Дьо Гол, след алжирската криза? Сега ние отцепваме много по-големи участъци. Може би и филмът е изиграл известна роля за това. Както и нашите собствени проблеми от онова време, убийството на Кенеди и тъй нататък.

— А в „Под прицел“ за какво се разказва, знаеш ли? — попита Ричър.

— Знам. Джон Малкович играе бивш служител на ЦРУ който има зъб на държавата — отвърна тя. — Та той изработва в мазето си пистолет от пластмаса, който да не се засича от металните детектори, и с хитрост успява да се промъкне на предизборна среща с дарители, за да застреля президента от близко разстояние. Разбира се, както каза и ти, самият той веднага е щял да бъде убит от охраната.

— Само че добрият стар Клинт препречва пътя на куршума с тялото си — добави Ричър. — Филмът не е лош.

— Но не е много правдоподобен — отбеляза Фрьолих. — Има две основни слабости. Първо, самата идея за изработване на пистолет от подръчни материали, каквито се продават на пазара, е абсурдна. Ние сме се опитвали и знаем какъв е резултатът. Пистолет, направен от такива материали, просто ще изплюе куршума на пода, като при това ще се пръсне и ще му отнесе китката. И второ, в процеса на подготовка той похарчи стотина хиляди долара за самолетни билети, наем на офиси за алиби и за фалшиви пощенски адреси, плюс дарение от петдесет хиляди долара за предизборната кампания, благодарение на което изобщо си издейства поканата. Това само по себе си е малко вероятно в действителност. По наша преценка маниакален тип като този едва ли разполага с големи суми пари. Ние решихме, че идеята на филма не е осъществима.

— Е, това все пак е филм — съгласи се Ричър. — Макар и доста показателен.

— За какво?

— За възможността да се проникне на предизборно събрание и да се нападне обектът от близко разстояние като алтернатива на безопасния далечен изстрел.

Фрьолих замълча и се замисли. После се усмихна, отначало предпазливо, сякаш някаква надвиснала заплаха се отдалечаваше пред очите й, докато премине напълно.

— Това ли е всичко? — каза тя. — Повика ме, за да обсъждаме идеи? Та ти за малко не ми изкара ангелите от страх.

— Да вземем приема за дарителите в четвъртък вечер — каза Ричър. — Хиляда гости, мястото и часът известни предварително, дори нарочно разгласени.

— Влязъл си в интернет сайта на вицепрезидентския екип ли?

Ричър кимна.

— И научих доста. Много полезна информация.

— Ние внимаваме да няма поверителни данни.

— Достатъчно е, че се изреждат всички публични ангажименти на вицепрезидента, мястото и точният час на всяка изява, поводът и така нататък. Като с тоя прием за хилядата гости в четвъртък вечер.