Лий Чайлд - Покушението

— Какво имаш да ми кажеш за приема?

— Сред гостите имаше една висока брюнетка, която твърде енергично се здрависа с Армстронг. Толкова енергично, че щеше да го събори на земята.

Фрьолих се облещи.

— Ти си присъствал?!

Той поклати глава.

— Не лично, но чух за случилото се.

— Как така си чул?

Той не обърна внимание на въпроса.

— Ти видя ли сцената?

— Чак после, на записа.

— Тази жена би могла спокойно да го убие. Това беше първият ти пропуск. До този момент се справяше доста добре. По време на срещите в Конгреса ти пиша отличен.

Тя се усмихна.

— Би могла да го убие значи. Губиш ми времето, Ричър. Какво би могло да стане, никак не ме интересува. Искам да кажа, на теория всичко би могло да се случи. Да удари гръм и да подпали сградата. Да му падне метеорит на главата. Вселената да престане да се разширява и времето да тръгне назад. Тази жена беше официален гост, с покана. Беше направила дарение на партията. Освен това тази вечер бе минала през два метални детектора, а на входа й бяха проверили документите за самоличност.

— Също като на Джон Малкович…

— Вече обсъждахме това.

— Ами ако тази жена е шампион по карате? Или е преминала специално военно обучение? Би могла да му извие врата с голи ръце като на врабец.

— Ако, ако…

— Ами ако наистина е била въоръжена?

— Да, ама не беше. Нали мина през два метални детектора!

Ричър бръкна в джоба на якето си и извади тънък кафеникав предмет.

— Виждала ли си такова нещо? — попита той.

Предметът приличаше на джобно ножче, дълго около осем сантиметра. С извита дръжка. Той натисна едно копче и острието — кафяво на дребни точки — автоматично изскочи навън.

— Керамика — обясни той. — Принципно не се различава по химически състав от плочките в банята ти. Само дето е по-твърда от всяко друго вещество в природата, освен може би от диаманта. Във всеки случай, много по-твърда и остра от стоманен нож. И най-важното: не я лови никакъв метален детектор. Тази жена би могла да внесе нещо такова и да разпори Армстронг от пъпа до брадата, преди да се усети. Или да му пререже гърлото. Или да го наръга в окото.

Той й подаде оръжието. Фрьолих го пое и внимателно го огледа.

— Произвежда ги една фирма на име „Бьокер“. От Солинген, Германия. Не са никак евтини, но се продават свободно на пазара.

Фрьолих вдигна рамене.

— Е, купил си си скъпо ножче. Това нищо не доказва.

— Това ножче беше в балната зала в четвъртък вечер. Жената от видеозаписа го стискаше с лявата си ръка в джоба, докато се здрависваше с вицепрезидента. Когато го притегли към себе си, острието беше на седем-осем сантиметра от корема му.

Фрьолих се изцъкли.

— Ама ти сериозно ли говориш? Коя е тя?

— Поддръжник на партията. Казва се Елизабет Райт и случайно е от едноименния град Елизабет, Ню Джърси. Дарила е на кампанията четири хиляди долара, по хиляда от свое име, от името на съпруга си и на двете си деца. Цял месец преди това е разпращала агитационни материали до избиратели, в двора си е побила билборд с огромна снимка на кандидатите, а в деня на изборите от домашния си телефон е координирала паралелното преброяване на гласовете в окръга.

— Че защо й е било тогава да носи тоя нож в джоба си?

— Истината е, че ножът не беше точно в нейния джоб.

Той стана от леглото и пристъпи към двойната междинна врата. Отвори своята половина и енергично почука на другата.

— Хайде, Нили!

Другата половина на вратата се отвори навътре и от съседната стая влезе една жена. Беше на видима възраст между трийсет и пет и четирийсет, със среден ръст, стройна, облечена с джинси и мека трикотажна блуза. Тъмни очи. Чаровна усмивка. Стойката на тялото й и начинът, по който се движеше, издаваха превъзходна физическа форма.

— Вие сте жената от видеозаписа — извика Фрьолих.

Ричър се усмихна.

— Моля, запознайте се. Франсис Нили, Ем И Фрьолих.

— Еми? — попита Нили. — Като телевизионната награда?

— Това са инициали — обясни Ричър. — Ем И.

Фрьолих се опули насреща му.

— Коя е тази?

— Най-добрият инструктор в армията на САЩ. Владее далеч над шампионско равнище ръкопашен бой и всички видове източни бойни изкуства, които можеш да си представиш. Аз лично се плаша от нея, пък не съм от страхливите. Двамата се уволнихме от войската горе-долу по едно и също време. Понастоящем работи като консултант в охранителна фирма в Чикаго.

— В Чикаго значи — повтори Фрьолих. — Сега разбирам защо чекът беше изпратен в Чикаго.