Лий Чайлд - Покушението

Те зачакаха. След двайсет минути Армстронг позвъни и обяви на Стайвесънт, че, първо, здравословното състояние на майка му се било влошило рязко и неочаквано, от което следвало, че, второ, той искал да я посети в Орегон още днес следобед, ето защо, трето, срещата с Ричър и Нили трябвало да бъде съвсем кратка и щяло да се наложи да изчакат около два часа, докато той си приготвел багажа.

Като чуха това, Ричър и Нили се упътиха към кабинета на Фрьолих, за да чакат там, но кабинетът се оказа зает от нейния приемник. Мебелите бяха разместени, от цветето й нямаше и следа. Единствената следа от нея беше едва доловимият дъх на парфюма й във въздуха. Така че те се върнаха на рецепцията и се проснаха върху две кожени кресла. Загледаха се в телевизора с намален звук. В момента предаваха новини и двамата изгледаха смъртта на Фрьолих още веднъж отначало, в забавен кадър. После и част от изявлението на Армстронг. Видяха Банън да дава интервю пред Хувър Билдинг. Не помолиха дежурния да увеличи звука. Знаеха прекрасно какво има да каже той. Гледаха спортните новини от празничните мачове, когато Стайвесънт ги повика отново в кабинета си.

Секретарката му я нямаше. Очевидно си беше вкъщи за дългия уикенд. Те преминаха през празното секретарско помещение и се настаниха срещу него от другата страна на безупречно разтребеното му бюро, за да им разясни правилата на поведение.

— Никакъв физически допир — каза той.

Ричър се усмихна.

— И да се ръкуваме ли не може?

— Е, това може — каза Стайвесънт, — но нищо друго.

Освен това да не разкривате нищо за създалата се обстановка. Той засега нищо не подозира и не желая да го научи от вас. Ясно ли е?

Ричър кимна.

— Напълно — отвърна Нили.

— Не го предизвиквайте и не му досаждайте излишно. Не забравяйте кой е все пак. А също и че в момента е угрижен заради майка си.

— Добре — каза Ричър.

Стайвесънт извърна глава настрани.

— Реших, че нямам желание да питам каква е целта на срещата ви. Нито пък какво ще се случи вследствие от нея, ако изобщо нещо се случи. Но искам да ви благодаря за всичко, което направихте до този момент. Извършената от вас проверка ще ни помага много за в бъдеще, а мисля, че в Бисмарк ни спасихте от страшна катастрофа. Двамата сте свестни хора и аз съм ви лично благодарен.

Нили и Ричър не отговориха.

— Аз смятам да се пенсионирам — продължи Стайвесънт. — Ще ми се наложи да водя тежки битки, за да спася кариерата си, а не съм сигурен, че кариерата ми си струва битките.

— Извършителите не са твои агенти и никога не са били — каза Ричър.

— Знам — каза Стайвесънт. — Но току-що загубих двама души. Следователно кариерата ми е приключена. Но това си е мой проблем и решението си е мое. Искам само да ви кажа, че за мен беше удоволствие и чест да се запозная с брата на Джо, както и да работя с двама ви.

Те отново не отговориха.

— Радвам се също, че ти се случи до Ем И в последните минути на живота й.

Ричър извърна поглед встрани. Стайвесънт отново извади два плика от джоба си.

— Не знам дали да се надявам, че си прав или че не си — каза той. — Имам предвид Уайоминг. Ще изпратя трима агенти и ще вдигнем част от местната полиция. Не е кой знае каква охрана, ако нещата се влошат.

Стайвесънт плъзна пликовете през бюрото.

— Долу ви чака кола — продължи той. — Ще ви закара до Джорджтаун и оттам нататък се оправяйте сами.

Двамата слязоха с асансьора до първия етаж, където Ричър се отби в главното фоайе. Беше огромно и полутъмно, и сиво, и празно; стъпките му отекваха сред студения мрамор. Той се спря пред гравираната каменна плоча и вдигна глава към името на брат си. Погледът му се премести на празното място, където скоро щяха да добавят и това на Ем И Фрьолих. После се обърна и отиде при Нили. Двамата бутнаха малката врата с кръглото прозорче от армирано стъкло и се упътиха към колата, която ги чакаше.

Белият ръкав си беше на мястото, преградил тротоара пред къщата на Армстронг. Шофьорът изравни задната врата на колата с отвора и каза нещо в микрофона на китката си. Секунда по-късно вратата на къщата се отвори и навън излязоха трима агенти. Единият премина през дължината на ръкава и отвори вратата на колата. Ричър слезе пръв, Нили се измъкна след него. Агентът затвори вратата и изчака равнодушно на тротоара, докато колата потегли и отмина. Вторият агент вдигна ръце встрани, за да им покаже с жест, че трябва да бъдат претърсени. Те застанаха неподвижно в сивкавия мрак на ръкава. Тялото на Нили се стегна в очакване на допира на непознати мъжки ръце. Но претърсването беше формално. Ръцете едва я докоснаха. Агентът дори не откри керамичния нож на Ричър, скрит в чорапа му.