Лий Чайлд - Покушението

Армстронг не отговори.

— Не изглеждате никак изненадан — подхвърли Ричър.

Армстронг вдигна рамене.

— Политиката е занаят, пълен с изненади.

— Сигурно е така — каза Ричър. — Всичките шест писма са подписани с отпечатък от палец. Ние проследихме отпечатъка и стигнахме до някакъв старец от Калифорния. Палецът му е бил насилствено отрязан и използван като гумен печат.

Армстронг отново замълча.

— Второто послание се появило изневиделица в личния кабинет на Стайвесънт. Впоследствие се оказа, че го е подхвърлил техникът, който отговаря за охранителните видеокамери. Казва се Нендик. Жената на Нендик е отвлечена от онези, които ви заплашват, за да го принудят да им служи. Когато го открихме, той толкова се уплаши да не би при неизбежния разпит да проговори и да изложи живота й на опасност, че изпадна в нещо като кома. Ние предполагаме обаче, че тя още тогава е била вече мъртва.

Армстронг продължаваше да мълчи.

— В тайните служби работи един учен изследовател на име Суейн, който направи важна психологическа връзка. Той забеляза, че ние не броим правилно посланията. Подсети ни, че Нендик също е живо послание, с което те стават седем, а не шест. После прибавихме и стареца от Калифорния с отрязания палец, с което посланията станаха осем. В допълнение към това през изминалия вторник са извършени две убийства, които според нас съставляват деветото и десетото послание. Едното убийство е в Минесота, а другото в Колорадо. Двама напълно неизвестни мъже на име Армстронг, които нямат нищо общо помежду си, са били убити като демонстрация за сплашване.

— Господи, само това не! — извика Армстронг.

— Та общо десет послания — повтори Ричър. — Всяко едно от които е насочено към вас. За сплашване и тормоз. Само дето на вас не ви е докладвано за тях. Но пък изведнъж аз започнах да се питам, дали все още не ги броим погрешно. И знаете ли какво реших? Че наистина грешим. Посланията са поне единайсет.

Мълчание.

— И какво според вас е единайсетото? — запита Армстронг.

— Нещо, което се е промъкнало до вас — каза Ричър. — Нещо, на което тайните служби не са обърнали внимание, защото не са го схванали като заплаха. Нещо, което не е означавало нищо за тях, но е значело много за вас.

Армстронг не отговори.

— Според мен то се е получило първо — продължи Ричър. — Още в самото начало, преди от тайните служби да се усетят какво става. Предполагам, че е имало форма на кодирано съобщение, разбираемо само за вас. Така че според мен вие от самото начало сте в течение на цялата история. Мисля, че вие знаете кой е извършителят, както и защо.

— Има загинали хора — каза Армстронг. — Това е много сериозно обвинение.

— Отхвърляте ли го?

Армстронг не отговори.

Ричър се наведе напред през бюрото.

— Някои важни неща изобщо не бяха изречени — каза той. — Разбирате ли, ако аз бях на ваше място и раздавах безплатна пуйка на бедните, и изведнъж някой бе започнал да стреля и някой друг бе загинал, закривайки ме с тялото си, аз щях рано или късно да запитам: Какви са тези хора? Какво искат? Защо, по дяволите, правят това? Това са доста елементарни въпроси. Аз щях да ги задам ясно и високо, повярвайте ми. Обаче вие не ги зададохте. След инцидента се срещнахме два пъти. Веднъж в подземието на Белия дом, втория път в сградата на тайните служби. Вие казахте най-различни неща. Между другото зададохте въпроса: Хванали ли са ги вече? Това беше голямата ви грижа. А пък нито веднъж не запитахте кои ли може да са тези хора и какъв би могъл да е евентуалният им мотив. А защо не зададохте тези въпроси? Има само едно обяснение. Защото вече знаехте.

Армстронг мълчеше.

— Мисля, че и съпругата ви знае — каза Ричър. — Вие ни казахте колко ви била ядосана, задето сте изложили на риск човешки живот. Не мисля, че го е казала в общ смисъл. По-скоро тя знае това, което знаете и вие, а ви се сърди, задето с никого не го споделяте.

Армстронг мълчеше.

— Затова ми се струва, че сте леко гузен — продължи Ричър. — Затова така лесно приехте да направите изявление по телевизията, затова и така настоявате да участвате лично във възпоменателната служба. От гузна съвест. Понеже сте знаели, а не сте казали на никого.

— Аз съм политик — каза Армстронг. — А един политик има хиляди врагове. Няма смисъл да развиваме разни теории.

— Глупости — отвърна Ричър. — Това не е политическа вражда. Това е лично отмъщение. Вашите политически врагове засега се ограничават до някой фермер от Северна Дакота, който е обеднял с по десетина цента седмично, задето сте му отнели част от субсидията. Или някой надут стар сенатор, чийто вот не сте подкрепили. Фермерът може най-много да гласува за съперника ви на изборите, а сенаторът да ви сложи динена кора, когато се опитвате да пробутате свой законопроект, но едва ли някой от тях ще стигне дотам, докъдето са стигнали тия типове.