Лий Чайлд - Покушението

— Ти смяташ, че става въпрос за лично отмъщение?

Ричър кимна.

— Суейн е прав, че са искали да го сплашат, да го накарат да страда. Но не е прав в това, че тук става дума за политическо отмъщение. Защото това не е насочено към Армстронг като политик. Това е насочено лично към Армстронг като човек. Лично.

Нили, която крачеше нервно из стаята, спря и седна на стола.

— Теорията ти не е много издържана. Все пак хората забравят обидите.

— Така ли?

— Повечето хора…

Ричър я изгледа отгоре надолу.

— Ти самата още не си забравила онова, заради което мразиш да те докосват — каза той.

В стаята настана мълчание.

— Е, добре — каза накрая тя. — Нормалните хора ги забравят.

— Нормалните хора освен това не отвличат жени, не режат пръсти на старци и не убиват невинни.

Тя кимна.

— Все пак имаш някаква теория. Сега накъде?

— Може би при самия Армстронг. Но това няма да е лесен разговор за един новоизбран вицепрезидент. А дали изобщо ще си спомни? Ако е наследил характера на баща си, заради който са го изритали от войската, той може десетки пъти да се е сбивал в разни кръчми. Армстронг е бил едро момче. Преди да порасне и надвие характера си, може да е отупал доста народ.

— Или при жена му? Те са женени отдавна.

Ричър не отговори.

— Време е да тръгваме — каза Нили. — Имаме среща с Банън в седем Смяташ ли да му кажеш?

— Не — каза Ричър. — Няма да ме чуе.

— Върви да си вземеш душ — каза Нили.

Ричър кимна.

— Първо да ти кажа нещо друго — каза той. — Цяла нощ не ми даде мира. Нещо липсва. Или не е на мястото си, или не е направено.

Нили вдигна рамене.

— Добре — каза тя. — Ще помисля. А ти се размърдай малко, че закъсняваме.

Той си сложи последния от костюмите на Джо. Беше черен като въглен и фин като коприна. Отдолу беше с последната му чиста риза — твърдо колосана и бяла като сняг. Последната вратовръзка беше тъмносиня с дребни шарки.

Съвсем отблизо се виждаше, че всяка шарка е с формата на миниатюрна ръка, която стиска бейзболна топка и се кани да я хвърли.

Нили го чакаше във фоайето. Той изяде едно кексче от бюфета и си взе втора чаша кафе, за да я изпие по пътя в колата. Когато пристигнаха в заседателната зала, Банън и Стайвесънт вече бяха седнали и ги чакаха. Банън си приличаше на цивилен полицай както винаги. Стайвесънт се бе привел към нормалния си вид, издокаран с един от костюмите си на „Брукс Бръдърс“. Ричър и Нили седнаха през едно място от него. Банън се загледа втренчено в празния стол, сякаш очакваше да види там Фрьолих.

— ФБР няма да изпраща агенти в град Грейс, Уайоминг — обяви Банън. — Това е изричното желание на Армстронг, предадено чрез нашия директор. Не желаел да прави циркове.

— Нямам нищо против — каза Ричър.

— Губите си времето — продължи Банън. — Ние се съобразяваме с желанието му, защото така ни изнася. Лошите знаят как стават тия неща. Те сами са работили от другата страна. Веднага ще чатнат, че това е капан, и няма да се появят.

Ричър кимна.

— Няма да ми е за пръв път да пътувам напразно за някъде.

— Предупредих те да не предприемаш самостоятелни действия.

— Нали сам казваш, че няма да има никакво действие?

Банън кимна.

— Дойдоха резултатите от балистичната експертиза. Пушката, намерена в склада, със сигурност е същата, която е изстреляла куршума в Минесота.

— А как се е озовала от едното място на другото? — попита Стайвесънт.

— Само през последната нощ сме вложили над сто човекочаса — каза Банън. — Мога да ти кажа със сигурност само как не се е озовала там. Не е докарана със самолет. Проверихме в списъка на пътниците на всички редовни полети до осем граждански летища в околностите на столицата. В нито един не фигурира обявено огнестрелно оръжие. После проследихме всички частни самолети, кацали на същите осем летища. Нищо подозрително.

— Значи са я прекарали с кола — каза Ричър.

— Само че Бисмарк е на повече от две хиляди километра от Вашингтон. Дори да са карали като побъркани по шосетата, това са най-малко двайсет часа. Просто не може да стане. Значи пушката не е била в Бисмарк. Докарана е направо от Минесота, което прави хиляда и осемстотин километра за четирийсет и осем часа. И баба ти може да го направи.

— Баба ми нямаше шофьорска книжка — каза Ричър. — Още ли смяташ, че са трима?

Банън поклати глава.

— Не, като се замисля, са по-скоро двама. Цялата комбинация се нарежда някак по-логично с двама участници. Предполагаме, че те са се разделили още във вторник и оттогава действат поединично. Мъжът, който се е представял за полицай при църквата в Бисмарк е бил сам. Според нас той е бил въоръжен само с картечния пистолет. Което има смисъл, тъй като е знаел, че след откриването на пушката примамка Армстронг ще бъде затиснат отвсякъде от агенти. А срещу плътна група хора автоматично оръжие върши повече работа от снайперска карабина. Особено нещо по-специално като тоя „Хеклер & Кох“ МП5. Нашите експерти твърдят, че на сто метра е точен като карабина, но с много по-голяма огнева мощ. С трийсет патрона в пълнителя е можел да накълца шестима агенти на кайма и спокойно да свети маслото и на Армстронг зад тях.