Лий Чайлд - Врагът

— Майор Калвин Франц — повтори тя. — Поел поста на двайсет и девети декември.

Вдигнах очи към календара. Беше пети януари.

— Ти също си тук от двайсет и девети — отбеляза тя.

Погледнах я в очите.

— Обади се на още няколко бази — казах. — Главно на големите. Започни от Форт Бенинг и карай по азбучен ред. Вземи имената на началниците на военната полиция и виж кой откога е на този пост.

Тя кимна и излезе. В този момент звънна телефонът. Беше дежурният от офицерската столова. Попитах го за Васел и Кумър. Той потвърди, че са вечеряли в клуба. Васел си бил поръчал камбала, а Кумър пържола.

— Сами ли се храниха? — запитах аз.

— Не, сър. Бяха в смесена компания на старши офицери — отвърна младежът.

— Предварително уговорена среща ли беше?

— Не, сър, на мен ми се стори, че е импровизирано събиране. Доста странна група. Мисля, че се срещнаха в бара, докато си пиеха аперитива. Във всеки случай нямахме запазена маса за такава компания.

— Колко време продължи вечерята?

— Малко преди седем и трийсет вече бяха седнали на масата, а си тръгнаха точно в десет.

— Никой от тях ли не се отдели от компанията?

— Не, сър. Бяха пред очите ни.

— През цялото време?

— Обслужвахме ги най-внимателно, сър. Заради генерала.

Затворих, после пак вдигнах телефона и позвъних на главния портал. Попитах кой лично бе видял Васел и Кумър да влизат и да излизат. Дадоха ми името на някакъв сержант. Наредих им да го намерят и да му кажат да ми се обади.

После зачаках.

Пръв ми се обади човекът от портала. Потвърди, че е бил на пост през цялата вечер и че с очите си е видял Васел и Кумър да пристигат в шест и четирийсет и пет и после да си тръгват в десет.

— С каква кола?

— Черна, голяма, с четири врати, сър — каза той. — Служебна кола на Пентагона.

— Гранд маркиз?

— Мисля, че да, сър.

— Имаха ли шофьор?

— Полковникът караше колата, сър — каза човекът. — Полковник Кумър имам предвид. Генерал Васел беше на седалката до него.

— Само двамата ли бяха в колата?

— Тъй вярно, сър.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно, сър. Няма съмнение. Вечерно време използваме фенерчета. Беше черна кола с четири врати, с номера от Пентагона, двама офицери на предната седалка, с удостоверена самоличност, задната седалка незаета.

— Добре, благодаря — казах аз и затворих. В следващия миг телефонът иззвъня отново. Беше Калвин Франц от Калифорния.

— Ричър? — каза той. — Какво, по дяволите, правиш там?

— Тъкмо щях да ти задам същия въпрос.

Няколко мига в слушалката не се чуваше никакъв звук.

— Нямам представа какво става тук — каза той. — В Ъруин всичко е спокойно. Местните казват, че така си било винаги. Във всеки случай времето е хубаво.

— Ти провери ли от кого е заповедта ти?

— Разбира се — отвърна той. — А ти? Там ни беше толкова добре, аз лично не се бях забавлявал така от Гренада, а изведнъж се озовавам сред пясъците на пустинята Мохаве. Явно на Гарбър му е дошла поредната гениална идея. Мислех си, че на мен ми е бесен нещо. А сега вече не знам какво всъщност става. Не вярвам да е бесен и на двама ни.

— Какво точно гласеше твоята заповед?

— Временно командирован на разположение на комендантството.

— Комендантът там ли е в момента?

— Всъщност не е. Самият той е бил командирован някъде в същия ден, в който пристигнах.

— С други думи, ти си изпълняващ длъжността комендант?

— Така изглежда.

— Аз също.

— Ама каква е тази история?

— Представа нямам — казах аз. — Но ако разбера, ще ти кажа. На първо време обаче искам да ти задам един въпрос. Тук се натъкнах на един полковник и на един бригаден генерал, които уж е трябвало да участват в конференция на бронетанковите войски в Ъруин навръх Нова година. Казват се Васел и Кумър. Те появиха ли се там?

— Конференцията беше отменена — каза Франц. — Чух, че междувременно техният генерал-майор бил гушнал букета някъде. Креймър се казвал. Така че те си казали, че без него няма смисъл да я провеждат. Явно, че не са в състояние да мислят самостоятелно. Или пък сега се боричкат кой да го наследи.

— Искаш да кажеш, че Васел и Кумър изобщо не са идвали в Калифорния?

— Не са идвали в Ъруин — каза той. — Сигурен съм. За Калифорния не мога да кажа. Голям щат е.

— Кой още е трябвало да участва?

— Върховното командване на бронетанковите войски. Някои са базирани тук. Други дойдоха и веднага си тръгнаха. Трети изобщо не се явиха.

— Знаеш ли нещо за дневния ред?