Лий Чайлд - Врагът

— И после?

— После карат, без да спират, накъдето им видят очите. И двамата са възбудени и напрегнати. А и притеснени, понеже вече знаят, че тяхното послушно момче е очистило мисис Креймър. Не се решават да спрат, за да позволят на Маршъл да излезе от багажника. Страхуват се, че може да е изцапан с кръв. Първото място, което им се изпречва, е онзи паркинг на час път северно от базата. Отново паркират в дъното, Маршъл излиза и им подава куфарчето. Продължават пътя си. Нужна им е около минута, за да претърсят куфарчето, след което го захвърлят през прозореца на около километър и половина по-нататък.

Съмър мълчеше. Долните й клепачи потрепваха. Мислеше.

— Това е само теория — каза тя накрая.

— Имаш ли друго обяснение за всичко, което знаем?

Съмър помисли още малко. После поклати глава.

— А какво ще кажеш за Брубейкър? — запита тя.

От високоговорителите на тавана се разнесе глас. Обявяваха полета ни. Вдигнахме багажа си и се преместихме на изхода. Отвън беше все така тъмно. Преброих останалите пътници. Надявах се да има свободни места, за да поискам допълнителна закуска. Бях много гладен. Но положението не изглеждаше обещаващо. Самолетът щеше да се напълни. Сигурно през януари Лос Анджелис е неустоимо привлекателен за жителите на Вашингтон. Не са им нужни допълнителни причини, за да си правят срещите там.

— Какво ще кажеш за Брубейкър? — повтори тя.

Запровирахме се назад, докато намерихме местата си.

Падаха ни се средна седалка и прозорец. Мястото до пътеката беше вече заето от някаква монахиня. Доста възрастна. Надявах се да е зле със слуха. Не исках да подслушва какво си приказваме. Тя се извъртя настрани, за да ни направи място да минем. Оставих Съмър да седне до нея, а аз се настаних до прозореца. Закопчах колана. Известно време мълчах и наблюдавах летището. Някакви хора се суетяха под ярки прожектори. После се отделихме от изхода, машината зави и тръгна към пистата. Нямаше опашка от излитащи самолети. След две минути бяхме във въздуха.

— За Брубейкър не съм сигурен — казах аз. — Откъде изобщо се появява той? Дали те са му се обадили или той на тях? Във всеки случай той е знаел за дневния ред трийсет минути след полунощ на Нова година. Какъвто е бил инициативен, може сам да ги е притиснал. Или пък Васел и Кумър да са се презастраховали за най-лошото. Да са предположили, че дългогодишен и лоялен сержант като Карбоун ще се обади на шефа си. Така че не съм сигурен кой на кого се е обадил пръв. Може да са започнали едновременно да се търсят. Може да е имало взаимни заплахи или пък Васел и Кумър да са предложили с общи усилия да измислят изход, от който всички да спечелят.

— Това възможно ли ти се струва?

— Кой знае? — казах аз. — Тези интегрирани части ще са нещо доста смахнато. От тях е можел да има полза най-вече Брубейкър, който се е занимавал със смахнати военни похвати. Така че Васел и Кумър може да са го подмамили с обещания за стратегическо партньорство. Тъй или иначе, уреждат си среща късно вечерта на четвърти. Сигурно Брубейкър е избрал мястото. Той може би е минавал стотици пъти покрай тази местност, отивайки в голф клуба. И се е чувствал уверен. Ако е имал някакви съмнения, едва ли е щял да позволи на Маршъл да седне зад него.

— Откъде знаеш, че Маршъл е бил зад него?

— Така е по протокол. Брубейкър е полковник, който е имал среща с генерал и с друг полковник. Той сигурно е поканил Васел да седне отпред до него, а Кумър отзад, зад Васел, за да може с едно обръщане да вижда и двамата. През това време Маршъл е можел да седне където си иска. Кой го е грижа за някакъв си там майор!

— Дали наистина са възнамерявали да го убият? Или просто е станало случайно?

— Възнамерявали са, сигурно е. Имали са готов план. С предварително избрано уединено място, където да подхвърлят трупа, с хероин, който Маршъл е донесъл от Германия. Носели са зареден пистолет. Така че ние се оказахме прави в крайна сметка, макар и по чиста случайност. Същите хора, които са убили Карбоун, излизат през портала и очистват Брубейкър. Без да спират където и да било.

— С двоен финт за заблуда — каза Съмър. — Първо, хероинът в джобовете. И второ, трупът е подхвърлен на юг, вместо на север.

— Доста аматьорски изпълнено — възразих аз. — Патолозите от Кълъмбия положително са забелязали проблема с ливидността и обгарянията от ауспуха. Васел и Кумър са извадили голям късмет, че докторите не се сетиха да ни кажат отначало. Освен това са оставили колата на Брубейкър на север, което си е чисто умопомрачение.