Лий Чайлд - Врагът

— Първата ви грешка е, че сте гледали твърде отблизо на нещата — каза той. — Трябвало е да се отдръпнете и да ги видите от наша гледна точка. Тоест отгоре. Защото промяната ще засегне не само бронетанковите войски. Всички останали също ще трябва да се променят. Ясно е, че се налага да извършим преход към високо мобилни интегрирани части. Но би било огромна грешка те да се разглеждат като обикновена моторизирана пехота с някое и друго украшение за блясък. Тези части ще отразяват една различна, напълно нова концепция. Ще бъдат нещо безпрецедентно, каквото не е имало преди. Може да добавим към тях и ударни хеликоптери, като предадем командването на авиацията. Или пък да преминем към електронна война и да поставим начело онези с компютрите.

Аз мълчах.

Той постави ръка върху папката.

— Опитвам се да ви кажа само, че никой няма да остане незасегнат от подготвяните промени. Действително бронетанковите войски ще бъдат напълно съсипани. Няма съмнение. Но същото важи и за пехотата, и за артилерията, и за транспортните войски, и за тила, и за всички останали. Може би за някои повече, отколкото за други. Военната полиция също няма да бъде пощадена. Всичко се променя, майоре. Никой няма да излезе сух от водата.

Аз мълчах.

— Играта не е само танкисти срещу пехота — каза той. — Трябва да разберете това. Така поставен, въпросът звучи опростенчески. Играта е всеки срещу всеки. Боя се, че няма да има победител. Но пък, от друга страна, това значи, че няма да има и победен. Ако предпочитате, гледайте на ситуацията по този начин. Че всички сме в една лодка.

Той вдигна ръка от папката.

— А каква е втората ми грешка? — запитах аз.

— Аз бях този, който ви премести от Панама — каза той. — Не заместник началник-щабът. Аз лично избрах двайсет души и ги поставих там, където мислех, че най-много ще ми трябват. Гледах да са разпределени равномерно, понеже не знаех кой най-напред ще си изпусне нервите, дали пехотата или бронираните части. Беше петдесет на петдесет. Невъзможно беше да се предвиди. Ако командирите им се позамислеха, щяха да разберат, че могат да загубят всичко. Затова изпратих вас във Форт Бърд например, понеже малко се притеснявах за Дейвид Брубейкър. Той е твърде инициативен.

— Само че бронетанковите войски първи си изпуснаха нервите.

Той кимна.

— Така излиза. Щом казвате. Във всеки случай беше петдесет на петдесет. Да си призная, малко съм разочарован. Това бяха моите момчета. Но не ги защитавам. Аз се издигнах, те останаха където бяха. Нямам нищо против да си понесат заслуженото.

— Защо тогава преместихте Гарбър?

— Не съм аз — каза той.

— Кой тогава?

— Кой стои над мен?

— Никой — отвърнах аз.

— Да беше така…

Замълчах.

— Колко струва една карабина Ml6? — попита той.

— Не знам. Предполагам, че не много.

— На нас ни излизат по стотина долара — каза той. — А колко струва един основен боен танк М1А1 „Ейбрамс“?

— Около четири милиона.

— Помислете си за големите компании от военнопромишления комплекс. На чия страна биха застанали, на страната на леките части или на тежките?

Не отговорих. Въпросът беше риторичен.

— Е, кой стои над мен? — повтори въпроса си той.

— Министърът на отбраната — отвърнах аз.

Той кимна.

— Гадно копеленце. Политик. Политическите парии имат нужда от дарения за финансиране на кампаниите си. А големите оръжейни компании предсказват бъдещето не по-зле от който и да било.

Аз мълчах.

— Има върху какво да се замислите — каза началник-щабът. После вдигна тежката папка с надпис Преобразувания от бюрото си и я прибра в чекмеджето. На нейно място се появи друга папка, по-тънка. Отгоре пишеше: Аргон.

— Знаете ли какво е аргон? — запита той.

— Инертен газ — отвърнах аз. — Използва се при пожарогасителите. Разпространява се ниско над огъня и му пречи да се разгори.

— Ето защо избрах това име — каза той. — Операция „Аргон“ беше тайният план, с който ви разместих в края на декември.

— А защо подписахте Гарбър?

— Както сам посочихте в друг контекст, за да може нещата да следват естествения си ход. Ако началник-щабът подпише заповеди за назначения на военни полицаи, това би предизвикало известно учудване. Всички щяха изведнъж да станат много примерни, а тези, които и без това са се чувствали гузни, да се покрият вдън земя. Това щеше много да затрудни вашата работа. И да ми попречи да постигна целта си.

— Вашата цел?

— Разбира се, моята цел беше да предотвратя заговора. Главният ми приоритет. Но наред с това бях и любопитен, майоре. Исках да видя кой пръв ще си изпусне нервите.