Лий Чайлд - Утре ме няма

— Значи не разполагаме с нищо.

— Разполагаме с факта, че сестра ти е била на стотици километри от дома си, със зареден револвер в чантата.

— И се е страхувала — добави Джейк.

— Била е със зимно яке при трийсет градуса температура вън.

— И се подхвърлят две имена — добави той. — Джон Сансъм и Лайла Хот, която и да е тя, по дяволите. Хот ми звучи като чуждестранно име.

— Навремето така е звучало и Маркакис.

Джейк замълча отново и аз отпих малко кафе. Трафикът по Осмо Авеню започваше да се забавя. Слънцето вече се показваше на изток. Лъчите му не бяха успоредни на уличната мрежа. Идваха под малък ъгъл и хвърляха дълги диагонални сенки.

— Дай ми нещо, с което да започна — каза Джейк.

— Не знам достатъчно — отбелязах.

— Опитай се да отгатнеш.

— Не мога. Лесно ще съчиня някаква история, но ще е пълна с пробойни. И може да се окаже изцяло погрешна.

— Опитай. Подхвърли ми нещо. Като мозъчна атака.

Свих рамене.

— Срещал ли си се някога с бивши служители на специалните части?

— Двама-трима. Може би петима или шестима, ако броим и щатските рейнджъри, които познавам.

— Вероятно не си се срещал. Повечето, които се хвалят, че са били в специалните части, просто лъжат. Също като хората, които твърдят, че са били на рок фестивала в Уудсток. Ако повярваш на всичките, ще излезе, че тълпата там е била поне десет милиона души. Или като нюйоркчани, които твърдят, че са видели как самолетите удрят кулите. Ако ги слушаш, всички са ги видели. Никой не е гледал в друга посока. Така и хората, които твърдят, че са били в специалните части, най-често фантазират. Повечето изобщо не са се измъквали от пехотата. Други дори не са били никога в армията. Просто украсяват фактите.

— Като сестра ми.

— Такава е човешката природа.

— Какво искаш да кажеш?

— Разсъждавам върху нещата, които знаем. Знаем две имена, знаем, че наближават избори, знаем, че сестра ти е била в управление „Човешки ресурси“.

— Мислиш, че Джон Сансъм лъже за миналото си ли?

— Вероятно не — отговорих. — Но подобни неща често се преувеличават. А политиката е мръсна работа. Обзалагам се, че в този момент някой вече проверява кой точно е работел в химическото чистене, което е обслужвало Сансъм преди години, и дали е имал зелена карта. Не е трудно да се досетиш, че хората се взират във фактите от миналото му — това е нещо като национален спорт.

— Значи Лайла Хот може да е журналистка. Или да е била ангажирана да проучи нещата. От някоя кабелна телевизия или радиостанция.

— Може да е опонентка на Сансъм.

— Едва ли, с това име. Не и в Северна Каролина.

— Добре, да кажем, че е журналистка или проверява фактите. Възможно е да е притиснала управление „Човешки ресурси“, за да й даде служебното досие на Сансъм. Може да е попаднала на сестра ти.

— С какво би могла да ги притисне, за да й го дадат?

— Това е първата голяма пробойна в тази версия — казах.

Наистина. Сюзан Марк беше отчаяна и изплашена. Едва ли журналист може да притисне някого чак до такава степен. Журналистите могат да са манипулативни и убедителни, но никой не се страхува от тях кой знае колко.

— Сюзан интересуваше ли се от политика?

— Защо?

— Може да не е харесвала Сансъм. Или идеите му. Може да е сътрудничила доброволно.

— Защо тогава ще е толкова изплашена?

— Защото е нарушила закона — казах. — Сърцето й сигурно се е качило в гърлото.

— А защо е носела оръжието?

— Обикновено не го ли носи?

— Не. Беше й наследство. Държеше го в чекмедже в гардероба като повечето хора.

Свих рамене. Револверът беше втората голяма пробойна във версията. Хората вадят оръжието си от гардероба поради най-различни причини. Самозащита, агресия. Никой обаче не би извадил пистолета си само защото може ненадейно да му хрумне да замине някъде.

— Сюзан не се интересуваше от политика кой знае колко — каза Джейк.

— Добре.

— Значи не може да е била свързана със Сансъм.

— Защо тогава се появи името му?

— Не знам.

— Сюзан е дошла дотук с кола. Не би могла да се качи на самолет с револвера. Вероятно вече я прибират от някой паркинг. Сигурно е дошла през тунела „Холанд“ и е паркирала някъде в района.

Джейк не каза нищо. Кафето ми изстина. Сервитьорката се беше отказала да ни предлага. Не й носехме пари. Останалите клиенти се бяха сменили поне два пъти. Хора, тръгнали на работа — бързо зареждане с енергия в подготовка за предстоящия ден.

Представих си как Сюзан Марк се готви за тежката нощ дванайсет часа по-рано. Облича се. Взема револвера на баща си, зарежда го, слага го в черната чанта. Качва се в колата, тръгва по шосе 236 към околовръстното, движи се по часовниковата стрелка, може би зарежда гориво, после поема по магистралата на север, с разширени от отчаяние очи, вперени в тъмнината напред.