Лий Чайлд - Утре ме няма

Седнахме в сепаре с огледало. Това също помага.

Можете да гледате отражението на другия. Лице в лице, но не съвсем. Заведението беше наполовина пълно. Ченгета от управлението, шофьори на таксита на път за гаража им в Уест Сайд. Поръчахме кафе. Щеше ми се да хапна нещо, но нямаше да поръчам, ако той не искаше. Не беше учтиво. Той каза, че не бил гладен. Седнах мълчаливо и зачаках. Оставете ги да заговорят първи, съветваха психолозите от Ръкър.

Мъжът се казваше Джейкъб Марк. Първоначално, когато дядо му бил жив, бил Маркакис, но тогава гръцкото име помагало само на собствениците на деликатесни магазини, но дядо му не бил в този бизнес, а в строителния. Това наложило промяната на името. Каза ми, че мога да го наричам Джейк. Аз пък му казах, че може да ме нарича Ричър. После обяви, че бил ченге. И аз обясних, че съм бил ченге, но при военните. Не бил женен и живеел сам. Аз обясних, че същото се отнася и за мен. Установявайте общото помежду си, съветваха инструкторите от семинара. Като изключим външния му вид, той изглеждаше порядъчен човек. Като при всяко ченге под видимите белези на умората се криеше нормален човек от предградията. Ако навремето го бяха посъветвали друго, можеше да стане учител по физика или зъболекар, или доставчик на авточасти. Беше прехвърлил четирийсет, доста посивял, но иначе беше младолик и без бръчки. Очите му бяха тъмни, големи и измъчени, но това беше временно. Преди няколко часа, когато си е лягал, вероятно е бил хубав мъж. Допадна ми веднага и съжалявах за случилото се с него.

Пое дъх и ми каза, че името на сестра му е Сюзан Марк. Преди време била Сюзан Молина, но се развела отдавна и си върнала моминското име. Сега живеела сама. Говореше за сестра си в сегашно време. Още му бе трудно да приеме истината.

— Не може да се е самоубила. Не е възможно — повтори той.

— Джейк, бях там — отговорих.

Сервитьорката донесе кафето и известно време мълчахме. Не бързах — давах му време да осъзнае действителността малко по-добре. Психолозите от семинара твърдяха категорично, че коефициентът на интелигентност на хората, току-що научили за загубата на свой близък, е колкото на лабрадор. Не се изразяваха деликатно, защото бяха военни, но пък се изразяваха точно, защото бяха психолози.

— Кажи ми тогава какво стана — подкани ме Джейк.

— Откъде си? — попитах го аз.

Той назова малко, отдалечено, но богато, безопасно и спокойно градче в северната част на Ню Джърси. Каза ми, че полицейското управление там било добре финансирано, добре оборудвано и ненатоварено с много работа. Попитах го дали в управлението имат копие от израелския списък. Обясни ми, че след срутването на кулите близнаци всички полицейски управления в страната били затрупани с всякакви инструкции и че всеки полицай бил задължен да научи наизуст всички точки от всички списъци.

— Сестра ти се държеше особено, Джейк — казах му. — Проявяваше всички признаци от списъка. Приличаше на атентатор самоубиец.

— Глупости — възрази той, както би трябвало да направи всеки добър брат.

— Очевидно не е била такава — продължих, — но и ти би си помислил същото. Щеше да си длъжен да си го помислиш, така си обучаван.

— Значи списъкът е повече за самоубийците, отколкото за атентаторите.

— Така изглежда.

— Тя не беше нещастна.

— Вероятно обаче е била.

Не отговори. Отпи малко кафе. Хора идваха и си отиваха. Плащаха сметки, оставяха бакшиши. По Осмо Авеню трафикът се засилваше.

— Разкажи ми за нея — обадих се аз.

— Какво оръжие е използвала? — попита той.

— Стар „Рюгер Спийд Сикс“.

— Револверът на баща ни. Тя го наследи.

— Къде живееше? Тук, в града?

Той поклати глава.

— Анандейл, Вирджиния.

— Ти знаеше ли, че е дошла тук?

Пак поклати глава.

— Защо може да е дошла?

— Не знам.

— Защо е била със зимно яке?

— Не знам.

— Дойдоха някакви федерални агенти и ме разпитваха — продължих аз. — После ме намериха някакви частни ченгета. Малко преди теб. Всички говореха за жена на име Лайла Хот. Чувал ли си някога за нея от сестра си?

— Не.

— А за Джон Сансъм?

— Той е конгресмен от Северна Каролина. Има амбицията да стане сенатор.

Кимнах. Спомних си бегло. Изборите наближаваха. Бях чел във вестниците и бях гледал репортажи по телевизията. Сансъм беше влязъл в политиката късно, но се бе издигнал бързо. Смятаха го за принципен и безкомпромисен. И амбициозен. Известно време се беше представял добре в бизнеса, а преди това и в армията. Говореше се за блестяща кариера в специалните части, но без никакви подробности. Кариерата в специалните части е добър претекст за подобно прикриване. Повечето от нещата, с които се занимават, са секретни или може да се твърди, че са секретни.