Лий Чайлд - Утре ме няма

Нощният портиер все още беше на мястото си. Не разкопчах якето си. Не мислех, че ще е необходимо. Само отидох до него, наведох се и го фраснах по ухото. Той падна от стола. Прескочих бюрото, хванах го за гърлото и го изправих на крака.

— Номерата на стаите — просъсках.

Той ми ги каза. Пет стаи, не една до друга, всички на осмия етаж. Каза ми в коя от тях са жените. Мъжете бяха разпределени в останалите четири. Първоначално тринайсет мъже и осем налични легла. Петима без късмет.

Или петима души охрана.

Извадих ролката с черно тиксо от джоба си и с около осем метра завързах краката и ръцете на портиера. Струва долар и половина и може да се купи от всеки магазин за инструменти, но е също толкова важен компонент от екипировката на специалните части, колкото и карабините за хиляда долара, сателитните телефони и навигационните системи. Най-накрая залепих десет сантиметра на устата му. Взех картата му за отключване на стаите. Просто я откъснах от усуканата й корда. След това го оставих скрит от погледите зад бюрото и тръгнах към асансьора. Влязох в кабината и натиснах най-горния етаж. Единайсети. Вратата се затвори и кабината потегли.

Тогава разкопчах якето си.

Наместих автомата в подходящ ъгъл на ремъка му, извадих кожената ръкавица и я сложих на лявата си ръка. MP5SD няма предна ръкохватка за разлика от вариант К, който има къса дръжка под цевта. Моделът SD се държи с дясната ръка за задната ръкохватка, а с лявата се подкрепя кожухът на цевта. В цевта са пробити трийсет отвора. Барутът от патрона нито изгаря, нито експлодира. Прави и двете. Гори много бързо. При това се образува балон от свръхзагрят газ. Част от него излиза през трийсетте отвора в цевта, което снижава шума и забавя куршума до скорост, по-малка от скоростта на звука. Няма смисъл да се заглушава изстрел, ако самият куршум може да произведе свръхзвуков трясък. Бавният куршум е тих куршум. Точно както при безшумния снайпер „ВАЛ“. Излизащият газ минава през трийсетте отвора в цевта и се разширява във вътрешната камера на заглушителя. После минава през втората камера и се разширява още повече. Разширяването охлажда газа. Физика. Но не много. Може би от суперзагрят става много горещ. Външният кожух на цевта е метален. Затова и ръкавицата. Никой не използва такова оръжие без ръкавица. Спрингфийлд беше от хората, които мислят за всичко.

Вляво на автомата има комбиниран предпазител и селектор за вида стрелба. По-старите модели, които помнех, имаха лостче с три позиции: S, E и F. S за предпазител, Е за единична стрелба и F за автоматична стрелба. Немски съкращения вероятно. Е, като ein. И така нататък, въпреки че „Хеклер & Кох“ са собственост на британска корпорация от много години. Вероятно са решили, че традицията е от значение, Спрингфийлд обаче ми беше дал по-нов модел. SD4 имаше лостче с четири позиции. Без съкращения. Само картинки. За удобство на чужденците или на неграмотните. Една точка за предпазител, едно малко куршумче за единичен изстрел, три куршумчета за серия от три изстрела и дълга редица куршуми за непрекъснат автоматичен огън.

Избрах серията от три изстрела. Предпочитан вариант. С едно натискане на спусъка изстрелваш три куршума за четвърт секунда. С неизбежното издигане на цевта нагоре, сведено до минимум от тежестта и заглушителя и контрола на ръцете, се получава шев от три фатални рани, изкачващ се вертикално на височина около пет сантиметра.

Устройваше ме.

Трийсет патрона. Десет откоса. Осем мишени. По един откос за всяка, плюс два за непредвидени ситуации.

Асансьорът издрънча и се отвори на единайсетия етаж, а аз чух в главата си гласа на Лайла Хот. Трябва да запазиш последния куршум за себе си, защото никой не би искал да попадне в ръцете им жив, особено в ръцете на жените.

Излязох от асансьора и тръгнах по тихия коридор.

Стандартна тактическа инструкция за всякакви нападения — атакувай само от по-висока позиция. Осмият етаж беше три етажа под мен. Можеше да се слезе по два начина — стълбище и асансьор. Предпочетох стълбите, най-вече заради заглушителя. Умната тактика за защита би била да се остави човек на стълбището. Ранно предупреждение. Лесна цел за мен. Можех да го ликвидирам тихо и спокойно.

Стълбището, разположено до асансьорната шахта, имаше очукана врата. Отворих внимателно и тръгнах надолу. Стъпалата бяха бетонни, покрити с прах. Етажите бяха обозначени с цифри, написани на ръка със зелена боя. До деветия етаж всичко беше тихо. След това стана супертихо. Спрях и надникнах през парапета.